Значи, в Данемора Лъки продължаваше здраво да държи в ръцете си юздите на вълчия си впряг.
Редовно Адонис, Костело, Лански, Анастасия го посещаваха в затвора. Те получаваха указания, даваха отчети, предлагаха нови идеи, които получаваха или не одобрение. Един от посетителите го безпокоеше особено — Бъкси Сийгъл. Той беше непостоянно момче, убиец, чиято жестокост правеше впечатление дори на събратята му, извършители на отвратителни престъпления, изпълнител на присъди по заповед отгоре, неоставил никога следа, дяволски находчив при осигуряване на алиби. Бъкси не заемаше висок пост в организацията, ако не се смята Murder Incorporated. Висшият съвет (който понякога се събираше при абсолютна тайна и се състоеше единствено от Лучиано, Джони Торио, Франк Костело, Меир Лански) отказваше да му даде важен сектор, страхувайки се с основание от опасна непоследователност при управлението на това, което би станало негово васално владение. Сийгъл понасяше това състояние на нещата тежко и ставаше подозрителен. Та нали той заедно с Меир, Лъки и Франк беше един от първите пионери на бандата? Защо му отказват да направи кариера, да има свое самостоятелно кралство, да бъде голям, признат и уважаван шеф?
Сийгъл също посети Лучиано. Той говореше с присъщия му неспокоен език, но този път имаше оправдание, защото изречените думи бяха буквален израз на това, което става във възбудения му мозък. Бъкси подчерта какво смяташе за свои права, ставайки изведнъж взискателен и категоричен.
За нещастие той отиде и по-далече, като извади на бял свят един труп. Трупът на Телма Тод. Ако не беше толкова увлечен в излагането на своята гледна точка, Бъкси щеше да забележи гримасата на лицето на Лъки. Златно правило в организацията е да не се говори за изчезналите: „Вие знаете, че те никога не са съществували. Точка… Това е.“ Такова е правилото. Във всеки случай едно убийство никога не се смята за направена услуга. Това е просто прилагане на общите правила.
Сийгъл бе истински Дон Жуан, чийто цинизъм, приятна външност, сини перверзни подлудяващи очи караше дузина жени да се търкалят в краката му.
Организацията му беше поверила наблюдаването на Лос Анжелос и незаконните печалби от някои филмови продукции. „Понеже това изкуство е в пелени, то е в неговите възможности“, беше подчертал Лъки, за да подпомогне независимо от всичко своя стар приятел от махленските побоища.
Според класическия начин на действие Организацията създаде под свой контрол профсъюз на актьорите-статисти, тъй като Холивуд използваше хиляди фигуранти за своите исторически и библейски суперпродукции. Достатъчно беше профсъюзът да обяви стачка, за да бъде разорена продукцията. Така, може да се каже, всички големи производители на филми трябваше да снасят пари на профсъюза, за да могат да снимат без затруднения.
Телма Тод, пленителна платинена блондинка, фатална жена от първа величина, завладя екрана още с първото си по-значително появяване в „Кабалеро“. Заедно с Теда Бара, Нита Налти и Барбара Ла Мер беше между най-богатите в Холивуд. Тя беше уравновесено, интелигентно, пробивно момиче. Фактът, че е започнала да се труди като учителка в Лауел (Масачузетс) я направи интересна личност. Тод разглеждаше живота само в пряка връзка с неговия златен еквивалент. За да спечели злато, никакъв компромис не й се струваше достатъчно голям, дори и ролята на подставено лице в аферите на Лъки Лучиано. За тази страна от нейния живот не знаеше никой. Телма допусна груба непредпазливост от любов. Тя се увлече по един продуцент — Роланд Уест. Повери му управлението на един луксозен ресторант, който, въпреки че беше на нейно име, не й принадлежеше, тъй като всъщност представляваше част от капитала на Чарли Лъки. Телма скри тази част от истината от своя любовник, пред когото искаше да блесне малко с тази си дейност. Роланд Уест благодарение на своите връзки подхвана работата както трябва, но съвсем естествено задържаше за себе си цялата печалба.
Звезда на върха на славата, опиянена от успеха, Телма Тод не се съмняваше в своята неприкосновеност. Ужасна грешка в преценката. Човек от мащаба на Лъки нямаше да се остави да бъде минат като последен бирник. Де факто лишен от своя ресторант, естествено той постави въпроса за разглеждане от Съда Кенгуру, чиято присъда беше единодушна: смърт за Телма Тод. Чарли настоя Бъкси да се справи с тази неблагодарна задача. Трябваше работата да се свърши без засечки. Като се има предвид известността на Телма, смъртта й щеше да предизвика емоции, задълбочено полицейско следствие, което, за да удовлетвори общественото мнение, щеше да търси усърдно виновен.