Той никога не се съвзе от тази драма, смятайки, че по някакъв начин е виновен (личен архив на автора), но той, изглежда, намери утеха след срещата си с Карол Ломбард, която почина, тя пък при самолетна катастрофа, оставяйки Краля окончателно объркан.) Най-големите звезди бяха вече дошли да ги аплодират силно начело с Морис Шевалие, Шарл Боайе, Уйлямс Бери, Робърт Тейлър, Гари Купър, Кларк Гейбъл, Пол Мини, Рамон Наваро, Едуард Робинсън, Стан Лаурел и Оливер Харди, братя Маркс, Уолт Дисни, Уолтър Пиджъм, Бинг Кросби, Хералд Фини, между звездите-жени бяха Марион Дейвис с позволението на Хърст, който не отказваше нищо на синдиката, Линда Дарлеон, Жанет Макдоналд, Джоан Крауфорд, Бет Дейвис, Констанс Бенет, Мъри О’Съливан, Дороти Ламур. Това несъмнено е било едно от най-красивите соарета на Холивуд и Шарл Боайе разказваше за него често. Трябва да признаем, че Бъкси демонстрира забележителна дарба на организатор, а имаше и таланта да се представя за симпатичен, забравяйки естествените си разбойнически маниери. Той се стараеше да се хареса, играейки на добро момче с изискани маниери, бърже покори графиня Дороти Дендис Тейлър ди Фрасо, жена твърде добре известна в американското висше общество. Лудо влюбена в него, тя го представи в най-изисканите кръгове, много поласкана от успехите, които завоюва нейният очарователен любовник. Използвайки това чудесно прикритие, Бъкси покори световната столица на киното, една приказна мина за долари. Подпомогнат от президента на организацията Джак Драмър, той действуваше експедитивно. Всички технически лица (киномеханици, звукооператори, електротехници, оператори, гримьори, художници, сценични работници) бяха обединени в един профсъюз, управляван от Уйлям Биоф и Джордж Браун — МОТСР (Международно обединение на театралните и сценичните работници). Статистите (второстепенните актьори и мимансът), за да могат да работят, трябваше да се запишат в Централ Кастинг. Нищо не ги защитаваше.
Стана ясно, че МОТСР при изключително лошо управление носеше на двамата невзрачни Уйлям Биоф и Джордж Браун два милиона долара годишно.
Бъкси нареди да ги заведат в една празна стая и зверски ги преби със своя револвер „Смит енд Уесън“-45. Когато те, стенейки, паднаха на пода, той им каза:
— Мои малки разбойници, вие току-що минахте на косъм от смъртта… Но аз съм готин пич. Ще ви оставя като фасада с едно малко отчисление. И понеже ще увелича значително вашите мършави печалби, вие ще получавате колкото и преди. Но ако някой от вас стъпи накриво, ще го заколя като прасе.
Той придоби по демократичен път абсолютно мнозинство в МОТСР и побърза да създаде една секция на статистите, друга на режисьорите, на писателите, на авторите на трикове, до този момент останали на самотек.
Бъкси Сийгъл държеше Холивуд в ръцете си.
Първата голяма демонстрация на сила той направи срещу Джек Уорнър, продуцент на филма „Робин Худ“. В последния момент, един ден преди започване на снимките, той го посети и му заяви, че членовете на профсъюза обявяват стачка:
— Но ние ти платихме с горница полагаемата се част за закрилата — простена Големият Джек.
— Без съмнение — съгласи се Бъкси, — но аз чувствувам, че вашият филм ще предизвика нещастие. Значи трябва да дадете 250 хиляди долара в налични, без което на вашия филм ще му се случи нещастие.
Уорнър даде на всичките си приятели продуценти отвратителен пример за покорство. Но Сийгъл не се задоволи с изцеждането на Уорнър. Той отиде да поздрави и Еръл Флин и не забрави да отбележи колко му отива костюмът на Робин Худ.
— Ще бъде жалко, ако обезумелите тълпи не успеят да ти се възхитят, нали? Ще ти тресна една глоба, защото съм много завистлив… 25% от твоя договор. Уговорено, а ако не си съгласен, ще уредя да ти скроят костюм от бетон, който няма да ти стои така добре, както тия одежди и ще те намерят съвсем сух във водите на Сакременто. Чаткаш ли?