Еръл схвана веднага и се съгласи. (Аз бях в продължение на 10 години приятел на Еръл Флин и той ми е разказвал този анекдот, който не говори в негова полза. Използвам случая да кажа, че в никакъв случай не беше света вода ненапита, но и че тези ужаси, написани за него, са абсолютно неверни и отвратителни, подобно на тези, които ги разпространяваха. Еръл беше смел, щедър и верен приятел, изключително елегантен… И както всички си имаше трески за дялане. — Бел. авт.) Много други го последваха. Защо да ги цитираме, някои от тях още живеят в сърцата на тълпите „като по-твърди от твърдите, побеждаващи злодеите и лошите“. А какво бихме направили ние на тяхно място?
При посредничеството на Марион Дейвис Бъкси осъществи и още един успешен шантаж за милиони долари на У. Р. Хърст. Той разполагаше с доказателства, че преди 15 години режисьорът Томас Ин, чествувайки своя 43-и рожден ден заедно с Марион Дейвис на яхтата на Хърст „Онейда“, вместо подарък получил куршум между очите. С цялата си мощ Хърст потушил аферата. Само че между другото Бъкси притежаваше снимка на Ин, проснат с голяма дупка в главата. Подобна публикация щеше да предизвика доста неприятности на Хърст. Той плати. А и неговите вестници даваха минимум информация на милионите си читатели, когато ставаше въпрос за дейността на синдиката.
Бъкси Сийгъл се превръщаше във важна фигура в „града на чудесата“. Холивуд отстъпваше пред неговия натиск, често от страх, но също и пред симпатията, която излъчваше това странно момче. Заедно с жена си Естер (която той почти боготвореше), с двете си малки дъщери Милисънт и Барбара — на 7 и 5 години, очарователни кукли, нямащи ни най-малка представа за истинската личност на своя сладък татко, Бъкси се беше настанил в чудесното имение Хойлми хилс с 35 стаи, 2 басейна и два тенис-корта. За неговите приеми се натискаха всички. Трябва да отбележим, че за много от тях те имаха характер на задължение. След като завладя света на киното, амбицията му го тласна по-нататък. През 1938 г. Бъкси контролираше игрите в Редондо-бийч, конните надбягвания в Агуа Кали Енте, листата за надбягвания с кучета в Кълвър сити. С първите спечелени долари той реши да купи яхти за развлечение с голям тонаж, които обзаведе като плаващи казина, закотвени пред Лос Анжелос (достатъчно далече извън териториалните води, за да не попадат под Ударите на закона за хазартните игри). Моторниците сновяха напред-назад, за да довеждат и отвеждат желаещите да залагат.
Първият му помощник Джек Драна го подкрепяше безрезервно. Истинското му име беше Антъни Ризоти, по чудо оцелял след Сицилианската вечерня. Отговорен пред мафията в Калифорния, той беше започнал да организира незаконните предприятия в щата, но призна, че е от негова жизнена необходимост да мине под ръководството на Бъкси. С изключителна професионална добросъвестност той не допускаше никакъв пропуск в работата.
С Бъкси нещата стояха по-различно. Доходите се трупаха и колкото те ставаха по-големи, толкова неговата небрежност към съдружниците му от синдиката се задълбочаваше, въпреки че Абнер Лонджи Цвилман зачести с даването на предупредителни сигнали за опасност. Работите стигнаха дотам, че една хубава сутрин пристигна един завършен селяндур с дълго лице, приличен на плъх, с малки жестоки очи, покварен от Армията на спасението, сицилианец, който произнесе името си жлъчно:
— Карло Гамбино… Аз съм от семейството на Лъки. Франк Костело има всички пълномощия от шефа да ръководи семейството и заедно с Лански да контролира постъпванията на задълженията към Организацията. Дойдох да проверя сметките и да събера отчисленията.
Сийгъл започна да разяснява надълго и нашироко как капиталовложенията щели да доведат до значително увеличение на доходите… Без успех. Мафиозът го гледаше иронично с очевидна недоброжелателност:
— Слабо се чуваш, приятел. Аз съм дошъл за мангизите загряваш ли? Това е. Ако имаш да правиш предложения, иди посети Лъки с чантата за изненади.
Както вече видяхме, това точно стори Бенджамин Сийгъл. Единственият резултат беше, че той вече сам трябваше да отговаря за Калифорния, а Лонджи Цвилман се ограничи предимно в Ню Джърси.
Разговорът му с Лучиано само засили чувството на Лъки, че бедният Бъкси смяташе своята дейност за прекалено важна, което беше опасно, и искайки на всяка цена да плува сам, непременно щеше да претърпи корабокрушение. Следователно занапред Организацията трябваше да го наблюдава отблизо, защото в противен случай имаше риск той да повлече след себе си едрите риби.
Генералният прокурор Томас Дауей обичаше да повтаря: „Аз разкрих на Америка, че тя е попаднала в задушаващата прегръдка на гигантски гнусен октопод, който изсмуква плътта, кръвта и жизнените й сокове и влива в нея чистата отрова на алкохола, наркотиците, проституцията, пороците, за да я унищожи. Аз отрязах главата на октопода, за това беше изписано много мастило. Сега ще посветя всичките си дни и нощи на това, да отрежа ужасните пипала, които останаха…“