Ненадейно сядам във ваната, водата се изплисква, напоява килимчето, потича към вратата.
Не виждам Хю!
Може би той, както му е редът, пече наденичките. Нали?
Излизам от ваната, избърсвам пода на банята; така и така се влача по колене, затова измивам и пода на кухнята. После подреждам чекмеджето, в което държа готварските книги и купоните, срещу които се купуват стоки с намаление. Май трябваше да го направя, преди да вляза в банята, ала в момента не съм в състояние да разсъждавам логично — поредният симптом на бременността, за който мъжете никога не бива да разбират.
Часът е девет и петнайсет. Наливам студена вода в голяма чаша, пускам резенче лимон. Мъча се да излъжа ума, тялото и душата си, че пия голям джин с тоник. Жегата е нетърпима, жарките лъчи на слънцето проникват през щорите, които спуснах, защото съм само по долни гащи с дълги крачоли; между нас казано, те са по-благопристойни от полите, които носех, преди да забременея. Бедрата ми са залепнали, когато се опитвам да ги разделя, се чува звук, все едно отпушвам умивалник.
— Неустоима съм, нали? — подхвърлям иронично. Избухвам в смях, защото мисълта не ме ужасява, както би се случило в миналото. Тъкмо напротив — повтарям операцията по разделянето, само и само отново да чуя смешния звук.
На вратата се звъни.
Който и да е, нека си звъни, няма да отворя. Намирам се в ужасно състояние — циците ми стигат до коленете, по корема ми се стичат вадички от пот. На света няма човек, пред когото бих се показала облечена по този начин. По-точно — съблечена.
Все пак има едно изключение.
Сам!
Сърцето ми подскача от радост, устремявам се към вратата, понечвам да я отворя и да застана на прага в цялото си слонско величие, но в последния момент се подчинявам на разума и надничам през шпионката.
— Джеймс! — възкликвам.
— Извинявай, че идвам без предупреждение. Знам, че е невъзпитано, обаче… — Произнася думата „обаче“ толкова отчаяно, че едва не пропускам да си наметна блуза, за да запазя благоприличие и да го предпазя да не откачи, като види безформеното ми туловище. Отварям вратата:
— Заповядай.
Този път, когато ме вижда, изражението му се променя, ала не бива да се залъгвам — не се възхищава от пръстите ми, а буквално е шашнат.
— Ъъь… — заеква — ако съм дошъл в неподходящ момент…
— Бъди спокоен, не прекъсваш бурен секс. Всъщност съм сама. Много се радвам, че дойде… — Давам си сметка, че има опасност да си помисли, че го свалям, идва ми от срам да потъна в земята. Изглежда, съм прекарала прекалено много вечери в собствената си компания и съм забравила общоприетите клишета за водене на разговор. Успокоявам се с мисълта, че той явно си има други проблеми и едва ли е шокиран от външността ми. — Налей си нещо за пиене, докато се облека като за пред гости. — Хващам го за ръката и почти насила го вкарвам в апартамента, преди да си е плюл на петите и преди да дам повод на съседите да клюкарстват.
След пет минути, вече прилично облечена, влизам в кухнята. Джеймс седи до барплота. Радвам се, че си е отворил бутилка бира, което показва, че се чувства като у дома си, изпадам във възторг, че е налял чаша мляко за мен — жест, говорещ за вродена вежливост.
— Сигурно се питаш какво ме води при теб, след като сме се виждали само веднъж.
— Честно казано, не се учудвам. — Тръгвам към дневната където столовете са по-удобни, неканеният гост ме следва по петите.
— Трябва да я разубедиш! Не бива да се омъжва за брат ми! — изтърсва още преди да седне. — Знам, че си най-добрата й приятелка; вероятно и ти смяташ, че ще направи грешка да сключи брак с него, след като е влюбена в мен. — Изчервява се, като осъзнава, че може би ще го помисля за безотговорен и прекалено самонадеян.
— Опитах се да я разубедя.
— Така ли? — Джеймс изненадано се втренчва в мен. Макар винаги да съм си падала по мъже със зелени очи, признавам, че тъмнокафявите му очи са невероятно красиви.
И са озарени от пламъка на любовта. Гледка, каквато отдавна не съм виждала.
— Значи и ти смяташ, че не трябва да се омъжва за него, така ли?
— Не бива, ако наистина се обичате — отговарям, като грижливо подбирам думите си. Не ми се ще да кажа нещо, с което да навредя на Сам. Тя е най-добрата ми приятелка въпреки че не може да ме понася.
— Ще направи фатална грешка. — Джеймс прокарва пръсти през косата си, навежда глава. Страданието и чувството му за безсилие са почти осезаеми. Леле, колко е готин — Сам ще е луда, ако се откаже от такъв сладур. — Не проумявам защо е така обсебена от желанието да се омъжи. — Втренчва се в мен, очевидно очаква да му обясня. Само че не мога, защото е представител на „силния“ пол. Как да му кажа, че чашата на търпението на Сам е преляла? Писнало й е да бъде „резерва“ на интимните празненства в домовете на самодоволни брачни двойки. Била е шаферка най-малко шест пъти. Безброй пъти се е събуждала в леглото на познати и непознати мъже, които са й казвали да пусне резето на вратата, когато си тръгне. Накратко, прекалено често е виждала любовта да идва и да си отива, не може да си позволи отново да рискува.