Но не го правя.
Слизам от колата, криво-ляво се добирам до жилището си, като се питам как е възможно да съм толкова безволева и да го оставя да си разиграва коня.
Не си правя труда да прибера палтото си в дрешника, само го хвърлям на облегалката на един стол. С усилие се изкачвам по стълбата, отивам право в спалнята. Свалям сакото и блузата, щом освобождавам гърдите си от сутиена-елече, болката в тях се усилва. Мисля си, че бельото за бременни е привлекателно, колкото облеклото на гърбушкото от „Парижката Света Богородица“. Докато печално се взирам в дълбоките белези, оставени от широките презрамки на сутиена, изведнъж си спомням, че не съм се обадила на господин Гар от Регистъра на рекламните агенции. Първата ми работа утре ще бъде да му позвъня. Да му се не види! Колкото и да се тръшкам, не мога да променя нищо. Смъквам и другите си дрехи, изваждам от чекмеджето на Хю широка тениска и си лягам, въпреки че още няма седем часът.
Умирам за сън.
Събуждам се и виждам как Хю дърпа вратовръзката си; прекалено нетърпелив е да разкопчее ризата си, затова я съблича през главата. Мускулите на гърба и раменете му съблазнително се свиват и разпускат. За миг сърцето ми престава да бие. Хю сваля панталона и боксерките си, запраща чорапите си в ъгъла на спалнята и се пъха под завивките:
— Каква приятна изненада! Защо си се прибрала толкова рано?
„Защото съм неудачница, бита карта“ — мисля си, но не го изричам, защото има опасност да си повярвам. Хю плъзна длани по бедрата ми, натъква се на дългите гащи и тениската.
— О!
Знам, че е потресен.
Претендирам, че съм съблазнителна и обаятелна жена. Откакто сме заедно, Хю ме е виждал само по скъпо бельо. Ако случайно слагам нощница, тя е копринена. Не пазя най-хубавото си бельо за нощите, през които мисля, че ще се любим — просто притежавам само секси бикини и сутиени. Да нося развлечена тениска в леглото, е равнозначно на бележката, която понякога жените оставят на съпрузите си: „Кучето изяде вечерята ти.“ След като ме завари в леглото по никое време, Хю явно е предположил, че искам да правя любов.
Погрешно предположение.
Либидото ми е офейкало. Може би се е укрило под корема ми, който се разпростира на площ от няколко акра. Как да се чувствам секси, когато тялото ми е игленик и индустриален производител на урина?
Сграбчвам ръката на Хю, насила го въвличам в разговор:
— Как мина денят ти?
— Нормално. А твоят? — пита, колкото да отбие номера. Извърта се така, че със свободната си ръка да ме милва по косата. Питам се дали да не впримча и тази му ръка в желязната си хватка, изведнъж усещам, че ми е приятно. Ще бъде прекрасно, ако се задоволи само с това. Обаче знам, че номерът с милването на косата е само за да приспи бдителността ми, после ще награби гърдите ми.
— Отвратително. — Разказвам му как съм пропуснала срещата с Филип Маркс и за сцената с шефа ми по време на съвещанието на екипа. Тъй като работи в същия бранш, Хю познава Дийн, ето защо се мъчи да ме успокои:
— Чувал съм, че и друг път е напускал съвещанието, преди да с свършило, или че е говорил по мобилния си телефон — така показва на всички, че е голяма клечка.
— Не, не, беше много по-страшно. Сигурна съм, че ме е взел на мушка.