— Реагираш прекалено емоционално, вероятно причината е в хормоните ти. В тялото ти настъпват големи промени. Затова непрекъснато плачеш, в лошо настроение си, станала си прекалено чувствителна.
Да му се не види, говори като доктор, само че още по-снизходително. Хвърлям му кръвнишки поглед, но вместо да отговоря, взимам справочника, в който са описани стадиите, през които преминава бебето. Напушва ме смях, като прочитам, че „през петнайсетата седмица плодът продължава бързо да расте, но кожата му е прекалено тънка“. Страхувам се да не би кожата му да загрубее, като се има предвид кой е баща му. Пише още, че тялото на бебето е покрито с фини косми — още една прилика с Хю. Няколко пъти отмятам завивката и се мъча да огледам тялото си, без да привлека вниманието на Хю. Коремът ми е грамаден, ако сложа бикини, ще трябва да ги смъкна до коленете. Не съм предполагала, че бременността е свързана с толкова унижения.
Хю започва да масажира врата ми. Безсмислено е. Толкова съм напрегната, че сякаш ме хапе. Казвам му как повърнах върху клавиатурата на компютъра. Погледът му се замъглява. Не го обвинявам — досаждам дори на себе си. Правя усилие да се превъплътя в жената, за която се мисля, оставям книгата и се отдавам на ласките му. Сигурна съм, че след оргазма отново ще се почувствам като че ли принадлежа към човечеството.
Откривам, че не мога да правя секс.
Безнадеждно е.
Колкото и да се опитвам, не извиквам у себе си никакво плътско желание. Дори когато се мъча да остана неподвижна, коремът ми си въобразява, че участва в някакво състезание. Чувствам се самотна, изоставена. Хю прокарва ръка по бедрото ми, усещането е все едно дланта му смъква кожата ми. Навежда се да ме целуне по корема, при което ми става гадно, побиват ме тръпки. Страхувам се от мига, и който ще докосне гърдите ми. В проклетите книги за майчинството пише, че „е възможно бременната да получи лек сърбеж в гърдите, които стават напрегнати“, в действителност се чувствам така, сякаш ги подхвърля цял отбор по ръгби. Задържам ръката на Хю, когато посяга към болезнените балони. Той възприема жеста ми като желание да прекратим любовната игра и да свършим набързо. Може би има право, определено не ми се ще да удължавам мъчението си.
Срамувам се, задето не го желая, затова симулирам оргазъм. Случва ми се за пръв път, и то с човека, когото обичам повече от себе си. Какъв е смисълът? Дори не ме бива да се преструвам.
Откривам, че подражавам на актрисите във филмите вместо на себе си:
— Господи, да, да, да! Толкова е хубаво! Не спирай! Ох! Ангел мой!
Хю разбира измамата, което наскърбява и двама ни. Просва се до мен, взима цигарите си, после демонстративно оставя пакета на нощното шкафче. Насочва вниманието ми към жертвата, която прави. Обаче аз не съм му благодарна, задето е намалил цигарите, защото знам, че продължава да пие уиски.
— Още ли ми се сърдиш заради Свети Валентин, Джорджина?
Има предвид, че забрави празника и в последния момент ми купи от кварталното магазинче букет карамфили, в сравнение с които прашна кутия с шоколадови сърчица щеше да изглежда като царски подарък.
— Не съм в настроение — промърморвам. — Лошо ми е. Каква ирония — чувствам се както преди да ми дойде мензисът. — Насилвам се да се усмихна.
— Бременността си има положителни страни — окуражаващо казва той. — Месеци наред няма да имаш мензис. Спомняш ли си какво казваше за цикъла? Че е най-страшното проклятие за жените.
Сега съм на друго мнение, обаче го премълчавам.
— Извинявай, че забравих Деня на свети Валентин и задето оставам до късно в офиса. Работя върху много важен…
Преставам да го слушам. Което също е прецедент, но изобщо не ми пука какво се случва в агенцията му. Наострям уши едва когато той казва, че ми е необходима почивка.
Той е най-прекрасният човек на света!
Обичам го лудо!
Идеята му е прекрасна. Ще отидем някъде, където е слънчево и красиво… примерно на Карибските острови…
— Ще заминем с децата. — Хю се обръща към мен, ентусиазъм струи от всяка негова пора. — Как не ми хрумна по-рано? Тъкмо ще им кажем за бебето.
Мръсник!
Женомразец и шовинист!
Няма да го допусна! Но понеже съм бременна и мозъкът ми работи на бавни обороти, не съумявам навреме да измисля някакво извинение. Думите „деца“ и „почивка“ не съставяха ли оксиморон?
Хю тълкува мълчанието ми като съгласие.
— Няма да пътуваме в чужбина, ще отидем някъде в провинцията. Ще правим дълги преходи…
Понятията „почивка“ и „дълги преходи“ също си противоречат. За мен почивката означава плаж, посипан със ситен бял пясък, дълги дни, прекарани под слънцето. Обаче Хю е толкова въодушевен от идеята си, че не забелязва разочарованието ми. Остава ми само да се надявам, че Бека ще наложи вето върху предложението.