Защо я разпитвам, като че ли е вражески агент? Няма нищо лошо да се разходиш с бъдещия си девер, нали?
Напротив, има.
Определено има нещо гнило. Спомням си колко жизнерадостна и красива ми се стори вчера, след като не я бях виждала известно време — смееше се възбудено, цялата сияеше. Тогава си помислих, че причината е в чистия въздух. Хм, и още нещо — след като спечелиха мача, възторжено прегърна Джеймс, не годеника си. Снощи пък не размени нито дума с Гилбърт, през цялата вечер задълбочено разговаряше само с брат му. Помислих си, че го прави от учтивост, от желание да го предразположи, но вече не съм толкова сигурна. Подозренията ми се усилват, когато тя предприема нечувана стъпка.
— Ако не възразяваш, не ми се говори на тази тема — промърморва. — Точка по въпроса.
— Съгласна съм — намесва се Либи.
Безмълвно кимвам. Това е Сам! Сам, която, останеше ли без слушатели, спираше непознати по улиците, за да им досажда с подробности за предстоящата си сватба!
Отново настъпва неловко мълчание. Длъжница съм на Сам, задето ме спаси от неудобните въпроси на Либи, сега е мой ред да пренасоча разговора в друго русло.
— Снощи с Хю жестоко се скарахме — подхвърлям.
— Моля? — Сам дори не се опитва да скрие изненадата си.
— Скарахме се — повтарям с въздишка.
— С Хю ли?
— Да. Вбеси ме.
— Кой?
— Хю. — Вече съжалявам, че не си държах езика зад зъбите.
Сам подсвирва. Толкова е ошашавена, че дори не пита защо сме се скарали.
За щастие Либи е сред нас, за да поправи пропуска й:
— За какво беше скандалът?
— Той закъсня. С пет часа. Остави ме вкъщи сама с децата му.
— Погледни на случилото се като на тренировка за бъдещето. — Либи на един дъх изгълтва питието си.
Странно, но съветът не ме успокоява.
— Започна да нарича гърдите ми „цици“ — изтърсвам. Момичетата ме гледат недоумяващо. — Като го чуя, ми призлява, правя неприятни асоциации. — Двете продължават да ме зяпат, явно не схващат какво ме мъчи. Опитвам се да бъда кристално ясна: — Гърдите са секси, циците — вулгарни и абсурдни.
Те продължават да ме гледат тъпо. Предавам се:
— Искате ли още по една лимонада?
26.
Връщаме се в къщата в два без пет. Пени тъкмо се кани да сервира агнешко печено, което ухае божествено. Жегва ме чувство за вина. Тя съвсем самичка е укротявала пет хлапета и е приготвила храна за петнайсет души. Изкушавам се да се изнижа в дневната, докато стане време за обяд, само и само да се спася от убийствения й поглед, но в последния момент се отказвам. Спомням си безбройните закуски, обеди и вечери, които съм приготвила, без някому да хрумне да ме похвали. Ами разчистването след гостите, когато апартаментът прилича на бойно поле? Почистване на чинии, за да бъдат поставени в миялната машина, изливане на чаши, прибиране на смачкани салфетки и прочие и прочие, без да чуя едно „Браво, Джордж, справи се блестящо!“
Вдигам капака на една тенджера, надниквам вътре.
— Ммм, изглежда вкусно — отбелязвам, след което по-сърдечно добавям: — Извинявай, че те оставихме сама, Пени. — Още докато го изговарям, тайно се надявам тя да не ме чуе.
— Няма значение, свикнала съм.
Вбесявам се — тази жена няма никакви маниери. Веднага след това си казвам, че има право да се държи по този начин.
— После аз ще измия съдовете — предлагам и бързам да изляза, преди да размисля.
Обядът е фантастичен, всички се нахвърлят на храната с изключение на горката Сам; вероятно тя е на диета заради сватбата — стъпка, която задължително се предприема от всички бъдещи булки, независимо дали са пълнички, или кльощави.
— Не пазиш диета заради предстоящата венчавка, нали? — пита Гилбърт и слага в чинията ми куп печени картофи.
— Не. — „За съжаление“, добавям наум.
— Хубавото на бременността е, че поне временно си освободена от задължението да пресмяташ калориите — намесва се Пени, бързайки да заличи огорчението ми от нетактичната забележка на Гилбърт.
Изобщо не съжалявам, че й предложих да измия съдовете.
— Хм, имаш право. Тази гледна точка ми убягваше. — Усмихвам й се и кимам, докато тя пълни чинията ми с агнешко, картофено пюре, гарнитура от различни зеленчуци, полети с мазен сос. Сдъвквам дори препечената кожичка на месото — нещо, което не съм правила от време оно. Хю ме наблюдава с едва прикрито отвращение, ала се въздържа от коментар, затова се преструвам, че не забелязвам неодобрението му.
Не ми е много трудно.
Кожичката е направо вълшебна. Сочна, същевременно хрупкава. Пюрето е приготвено с масло, не с нискокалоричен маргарин и се топи в устата. Как съм могла да се откажа от тези удоволствия? Тъй като не близвам алкохол, заедно с децата пия лимонада, приготвена със захар. Прекрасна е, въобще не прилича на диетичната, която горчи и като киселина щипе езика.