Ще заспя, преди да свърши поредната песен по радиото.
Или следващата.
Скоро ще бъда в страната на Оле Затвори очички.
Изпъвам гръб. Да му се не види, дори не съм сънена!
След като седмици наред се борих с убийствената летаргия, защо не мога да заспя, когато ми се удава прекрасна възможност?
Съжалявам, че не бях по-откровена с Либи.
Интуицията ми подсказва, че мога да й се доверя. Не ме мъчи само проблемът с акушерката. Нито — че е гадничко да заприличаш на слон, да забравиш флиртовете и забавленията. Само че в действителност не знам каква е причината за отчаянието ми, за усещането, че съм изоставена от всички.
Поглеждам Хю. Той пее. Има кадифен глас. Красиви очи. И чаровна усмивка. Заслужава единайсет по десетобалната система. Взирам се в подпухналите си ръце, в пръстите, които са заприличали на наденички; неволно си казвам, че ако ще да се съдера, ще си остана с оценка пет и половина. Жалко, задето прекарах почти целия си живот във фитнесзали и козметични салони, за да се докопам поне до непрестижната осма позиция. Не мислете, че съм суетна. Изобщо не съм. Липосукциите, силиконовите имплантанти, избелените зъби, диетите, безмилостните тренировки, марковите дрехи не означават, че съм суетна. Жените, които са доволни от външността си, не се гримират, докато аз за нищо на света не бих се показала пред хората, преди да се разкрася. Признавам, че бременността доста ме изнервя, понякога си мисля, че никога повече няма да се чувствам като нормално човешко същество, но не това ме мъчи. Не мразя изпълняването, петната по лицето, омазняването на косата и прочие. Страхувам се от тях.
Хю си падна по стройната мацка, която посещаваше модните заведения, носеше само дрехи от най-скъпите бутици. Умът на която сечеше като бръснач!
И беше адски духовита и забавна.
Тоест по мен, каквато бях допреди два месеца. Накарах го да напусне съпругата си, като се постарах максимално да улесня живота му, феминистките ми се подиграват, суфражетките изпадат в отчаяние, приятелите ми отчаяно вдигат ръце и ме обвиняват в слабохарактерност. Пет пари не давам, защото знам, че с него сме родени един за друг. Усъвършенствах се заради Хю. Ако не беше той, щях да получавам средни оценки, да имам скучна професия. Щях да си купувам дрехи-конфекция, да посещавам кварталната фризьорка. Може би дори нямаше да знам имената на модните дизайнери, чиито творения носех, преди да забременея. Истински кошмар, нали? Ето защо с пълно право обожавам Хю, готова съм да изпълня всяко негово желание.
Връзката между двама души неизменно се гради на взаимни компромиси.
Вярно е, че напоследък нещата помежду ни не вървят като по мед и масло. Но поддържането на съвършените отношения изисква много усилия. Твърде е възможно да съм ги съсипала с отказа си да отида на фитнес; и не е кутсузлук — има си научно обяснение. Ако не правиш физически упражнения, напълняваш, губиш привлекателността си… и гаджето си. Ако не четеш вестници, а си отдадена само на работата си, губиш чара си… и гаджето си, Ако не излизаш с приятели, губиш възможността да си в час с най-новите клюки… и гаджето си. Бременността е поредната топка, с която трябва да жонглирам. Тя не е приемливо извинение. Ако Хю ме напусне, ще умра, защото той е смисълът на живота ми. Омагьосаният кръг е само метафора, в действителност можеш да излезеш от него, стига да проявиш малко усилие. Трябва да се върна към предишното си „аз“. Ще отида на маникюристка, ще прочета последните броеве на „Иконъмист“.
Ще се справя напук на природата, тая злобна гаднярка.
Април
28.
— Да се върнем към първата ни среща преди година, когато вие изложихте целите на вашата компания, които възнамерявахте да осъществите с наша помощ. Първо, за една година да бъдат завладени два процента от пазара на безалкохолни напитки, като се има предвид, че въпросният пазар е изключително „пренаселен“ и дори най-могъщите корпорации не държат повече от девет процента. Второ, да се намали до минимум нелегалната продукция на вашата прочута плодова напитка. — Карл млъква за миг, подкупващо се усмихва на младата директорка на маркетинговия отдел. Тя също се усмихва, поддавайки се на уж невинния флирт. — Трето… — Той отново млъква.
Наострям уши. Карл отчаяно се оглежда, изведнъж си спомням, че в този момент трябваше да го прекъсна: „Колега, според мен не е необходимо да «продаваме на краставичар краставици». Госпожица Картър по-добре от нас знае какви са целите на компанията, която представлява.“
Истината обаче е, че не изпълнихме третото условие, а именно — да не превишим бюджета, факт, който очевидно не желаем да изтъкваме. Скачам на крака и в последния момент спасявам положението. Карл ми хвърля поглед, от който и шербет би загорчал; едва не го издъних. Дру също клати глава. Какво им става на тези двамата? Защо правят от мухата слон? Ясно е като бял ден, че госпожица Картър си пада по Карл; ако опре ножът до кокал, той ще й се пусне — за да изпълни служебния си дълг, разбира се. Освен това уводната му реч беше блестяща. Карл умее да грабне вниманието на присъстващите. Номерът му прави силно впечатление първите няколко пъти, ала напоследък ми се иска да престане с цирка — използва едни и същи трикове в бизнеса и в личния живот, което е адски досадно. Ако реши да предложи брак на многострадалната си приятелка, с която са заедно от девет години, вероятно ще изрече гръмките фрази, използвани до омае някой клиент.