— Честно казано, не знам. Не искам да си кривя душата. Само дето адвокатът й е малко муден… — Не довършвам фразата. Мъча се да си спомня с какво Хю обясни забавянето. Спомена нещо за намаляване до минимум на стреса, който ще изпитат децата, и че трябвало да изчакаме до края на учебната година. Но вече изчакахме една учебна година, пък и Том още не ходи на училище. Хю намекна и за някакви финансови условия — знаех, че чака баба му да умре, обаче тя гушна букета още преди осем месеца. Странното е, че аргументите му изглеждат адски логични, ала когато ги повторя (дори пред себе си), отлагането на сватбата ни е необяснимо. Набързо скалъпвам отговор, като използвам обясненията, които е давал в миналото. Накарам ли Мили да разбере каква е причината за отлагането, може би и аз ще я проумея.
— Работата е там, че при развода и брака трябва да се съобразяваш с много хора; не става въпрос само за двама души, нито дори за двама души плюс две деца.
— Сигурно си го знаела, преди да му станеш любовница — изтъква Либи; желязната й логика е влудяваща.
— И да, и не. — Въздишам. — Майка му е неутешима — много обича Бека.
— Въпреки че е имала връзка с треньора по тенис ли?
Хм, май я подведох по този въпрос. Представих вероятността като чиста истина.
— Хю не го е споделил с майка си, защото е прекалено състрадателен и знае, че подобна новина ще я сломи. — Може би се старае да ограничи до минимум моите посещения при родителката му, за да щади чувствата й. — По-често се виждам с баща му — бързам да добавя. — Той е по-широко скроен и проявява по-голямо разбиране. — Докато говоря, отпивам от горещия шоколад. Би трябвало да сменя темата, да заговоря примерно за предимствата на детското креватче пред бебешкото кошче, обаче изтърсвам: — Разбира се, съществува още една малка подробност — Хю има любовница.
— Още една ли? — Макар че Либи е най-голямата непукистка сред познатите ми, новината я шашва.
— Да — признавам с въздишка.
Признанието ми се изплъзна, след като казах, че Хю е прекалено състрадателен. Това е опашата лъжа. Доскоро си въобразявах, че е нежен и чувствителен, ала вече не го вярвам.
Разказвам на Либи за сметката от ресторанта, за презервативите и че напоследък Хю почти всеки ден остава в службата дълго след края на работното време. Задавам си въпроса — къде ли задоволява сексуалните си желания, след като изобщо не ме търси в леглото. Тя вече знае за безкрайните ни свади, въпреки че не съм казала и думичка нито на Сам, нито на Джесика. Пък и как бих могла, след като безброй пъти са ме чували прехласнато да възхвалявам Хю?
— Мислиш ли, че има връзка с друга жена? — питам Либи.
— Така изглежда.
— Доказателствата са красноречиви, нали?
Тя прави жест, който е хибрид между кимване и свиване на раменете в процентно съотношение 40 към 60 в полза на кимването.
— Какво ще предприемеш?
— Нямам представа.
Наистина не знам. Мога да му вдигна скандал, да го обсипя с въпроси, да настоявам да ми отговори, да крещя, да беснея, да нарежа дрехите му, да издраскам колата му. Теоретично мога да го напусна, макар да си давам сметка, че едва ли ще го сторя. Та нали не само години наред мечтаех да бъда заедно с него, ами сега нося детето му; моментът не е най-подходящият да си вдигна чукалата. Мога да го пренебрегна, да се престоря, че вече не ме интересува. Или да си затворя очите за доказателствата. Мога да изчакам. След като се роди бебето, ще отслабна, отново ще бъда секси и ще проявявам интерес към плътската любов. Мога да си поръчам още една чаша горещ шоколад. Тъкмо това ще направя.
Най-лесно е.
36.
Прибирам се вкъщи в десет. Заварвам във фоайето Хю да преглежда пощата; очевидно се е върнал скоро.
— Пак ли се наложи да останеш до късно? — подхвърлям и едва се въздържам да добавя със заплашителен тон: „В службата.“
— Да, обаче си струваше. Мисля, че постигнахме известен прогрес.
Не го питам в коя област. Той забелязва спортния сак и влажната ми коса, широко се усмихва — не одобряващо като едно време, а по-скоро от облекчение. Но все пак се усмихва, което е приятно разнообразие след многобройните скандали помежду ни.
— Била си в спортната зала, а?
— Посещавам курс за самоувереност във водата, а Либи ми прави компания — напомням му, въпреки че говорихме по темата преди по-малко от три часа. — В случай че избера този начин на раждане.
Хю оставя на масичката пликовете с кореспонденцията.
— Вечеряла ли си?
— Не. — Ако не се броят марсчетата и грамадният сандвич с авокадо, които си купих на път за вкъщи.
— Да вечеряме навън, тъкмо ще ми разкажеш какво сте правили с Лизи.