Истинската Макой! Моята мръсница от Театъра на бурлеската, без цици, но толкова красива!
— И чукам.
— Ами и аз.
— Ама че съвпадение — казвам — да попаднем един на друг.
Тя се засмя за пръв път и вместо това най-после да ме накара да се отпусна, аз изведнъж разбрах: някой як пич ще изскочи от гардероба и ще се нахвърли с нож към сърцето ми или може би тя ще пощурее, смехът й ще премине в дива истерия и само един господ знае каква катастрофа ще последва.
Дали не беше от тия, дето се поръчват по телефона? Маниачка? Дали не беше във връзка с някой пуерторикански пласьор на наркотици, който сега стоеше на прага на моя живот? Щеше да влезе и да сложи край на всичко заради четирийсетте долара в портмонето ми и часовника ми „Корвет“.
— Слушай — казах хитро, какво аз си знам, — с това ли се занимаваш повечето време…?
— Що за въпрос! Какво искаш да кажеш с този шибан въпрос? И ти ли си някое безсърдечно копеле? Не смяташ ли, че аз също имам чувства!
— Съжалявам. Извинявай.
И изведнъж на мястото на гнева и озлоблението рукнаха сълзи. Нима имах нужда от повече доказателства, че това момиче най-малкото е психически неуравновесено? Всеки здравомислещ мъж в такъв случай щеше да стане, да се облече и за нула време да се чупи. И щеше да се благославя за това. Но нима не разбирате — моят здрав разум е просто другото име на моите страхове! Моят здрав разум е онова наследство от ужас, което нося от абсурдното си минало. Този тиранин, моят свръхаз, трябва да бъде удушен кучият му син, трябва да бъде окачен за идиотските си десантни ботуши, докато умре! Кой има смелостта, куража, силата, аз или момичето? Момичето! Шибаната мацка!
— Слушай — подсмърчаше тя, триейки сълзите си с калъфката на възглавницата, — слушай, аз те излъгах преди, ако изобщо те интересува, в случай че си го записваш някъде или нещо такова.
— Да? За кое?
И ето го, излиза, помислих си, моят черньо за килера, очите, зъбите и бръсначът му блестят. Ето и заглавието: ЗАМ.-ПЪЛНОМОЩНИК ПО СОЦ. ГРИЖИ НАМЕРЕН ОБЕЗГЛАВЕН В АПАРТАМЕНТА НА ПРОСТИТУТКА!
— Искам да кажа, защо, по дяволите, трябваше да те лъжа?
— Не знам за какво говориш, така че не мога да ти кажа.
— Искам да кажа, че те не ме караха да ям онзи банан. Приятелите ми изобщо не са искали да ям банан. Аз поисках.
И така: Маймуната.
Колкото до въпроса защо ме бе излъгала, мисля, че това си беше неин начин да съобщи моментално на себе си — подсъзнателно, разбира се, — че май е попаднала на по-висша личност: независимо от свалката на улицата, независимо от всеотдайното духане в леглото, последвано от затрогващо гълтане, и разговора за перверзиите след това… въпреки всичко тя всъщност не желаеше да я смятам за изцяло отдадена на сексуални извращения и авантюризъм… Защото само един бегъл поглед към моята личност явно й е бил достатъчен да се представи, че може да се хвърли с главата напред и един живот, който вече можеше да е и неин… Край на самовлюбените плейбои с костюми от Карден, край на отчаяните женени шефове от рекламата, дошли за една вечер от Кънектикът, край на педерастите с английски грейки, отседнали на обяд в Серендипити, или застаряващите сладострастници от козметичната индустрия с потекли лиги пред стодоларовите си вечери в Льо Павийон… Не, най-сетне човекът, който през всички тези години е бил в сърцето на нейните мечти (та излезе), мъжът, който ще бъде добър към съпруга и деца… Евреин! И то какъв евреин! Първо я олизва, веднага след това се надига и започва да й говори и да й обяснява разни неща, да раздава оценки наляво и надясно, да я съветва какви книги да чете и как да гласува, да й обяснява как животът трябва и не трябва да се живее. „Откъде знаеш това?“, имаше навика да пита тя отегчена. „Искам да кажа, че това е само твое мнение.“ „К’во значи мнение — това не е моето мнение, момиченце, това е истината.“ „Имам предвид дали всички го знаят… или само ти?“ Един евреин, който се грижеше за благоденствието в Ню Йорк й беше близал пичката! Човек, който се бе появявал в образователните програми на телевизията, се празнеше в устата й! Само за миг, докторе, тя може би е предвидила всичко — възможно ли е това? Нима жените са толкова предвидливи? Нима съм толкова наивен по отношение на пичките? Видяла и планирала всичко, нали, още там, на Лексингтън авеню?… Тихият огън, който гори в камината в отрупаната с книги всекидневна в къщата ни извън града, ирландската гувернантка, която къпе децата, преди мама да ги сложи в леглото, и грациозната дъщеря на мините и заводите на Западна Вирджиния, бивш модел, чест посетител на най-скъпите курорти в света, сексуално извратена, жертва по собствено желание на дузина истински копелдаци в пижами на Сен Лоран, зачела се задълбочено в роман на Самюел Бекет… полегнала върху кожа заедно със съпруга си, за когото хората говорят, че е най-божественият Пълномощник в Ню Йорк… с лулата му и изтъняващата му къдрава черна еврейска коса, и целия му еврейски месиански плам и чар.