— Мръсен чифут! — крещи Бъбълс. — Омаза ми цялата кушетка! И стените! И лампата!
— Влезе ми в окото! И не ми викай чифут, ей!
— Ти си чифут, чифутин! Омаза всичко, скапан кучи син! Погледни ковьорчето!
Стана точно както бяха ме предупредили родителите ми — появява се първото разногласие, без значение колко е дребно, и тогава единственото, което знае една шикса, е да те нарече мръсен евреин. Какво ужасно разкритие — моите родители, които винаги грешат, тоя път са прави! А окото ми е сякаш попарено — и вече си спомням от какво! На Дяволския остров, беше ни казал Смолка, надзирателите обичали да се гаврят със затворниците, като им натривали очите със сперма и по този начин го ослепявали. Аз ослепявам! Курът ми беше докоснат от шикса и сега ще бъде слял за цял живот! Докторе, психиката ми е не по-трудна за разчитане от буквара за първи клас! Кому са нужни сънища, питам? Кому е нужен Фройд! И Роза Францблау от „Ню Йорк Пост“ е достатъчно интелигентна, за да направи анализ на такъв като мен.
— Кретен! — пищи тя. — Чифут! Не можеш даже да се изпразниш, докато сам не си опънеш ластика, загубен еврейски нещастник!
Хей, било, каквото било, къде отиде съчувствието й?
— Окото ми! — И търча в кухнята, където Смолка и Мандел се търкалят покрай стените от възторг.
— … право в… — избухва Мандел и се срива на пода, превит на две, като бие с юмруци по линолеума, — … право в скапаното му…
— Вода, гадняри такива, ослепявам! Изгарям! — И като прегазвам с пълна пара тялото на Мандел, завирам глава под крана. Над мивката Христос все още се спуска в своята розова нощница. Това безполезно копеле! Мислех, че трябва да прави християните състрадателни и мили. Мислех, че ги кара да съчувстват на чуждото страдание. Що за дивотии! Ако ослепея, той ще е виновен! Да, струва ми се, че той е първопричината за всичката болка и объркване. И, о, Боже, докато водата тече върху лицето ми, се чудя как ще обясня слепотата на родителите си! Майка ми добродетелно прекарва половината от живота си около задника ми — проверявайки съдържанието на гърнето — как бих могъл да скрия от нея, че вече съм загубил зрението си?
— Чук-чук-чук, аз съм, мамо, това голямо добро куче ме доведе в къщи заедно с пръчката ми.
— Куче! В къщата ми? Моментално го изкарай навън, докато не е омърсило всичко! Джак, в къщата има куче, а аз току-що съм измила пода на кухнята.
— Но, мамо, то ще остане, то трябва да остане, това е куче водач. Аз съм сляп.
— О, господи! Джак! — крещи тя към тоалетната. — Джак! Алекс си е дошъл в къщи с куче, ослепял е!
— Как може да бъде сляп — отвръща баща ми, — как е възможно, та той дори не си изгася лампата?
— Как? — крещи майка ми. — Как? Кажи ни как се случи това…
Как ли? Ами как иначе? Сношавайки се с християнки.
На другия ден Мандел ми доверява, че само половин час след моето паническо бягство Бъбълс е паднала на макаронджийските си колене и му е налапала кура.
Главата ми чак подпушва:
— СЕРИОЗНО?
— На макаронджийските си колене — повтаря Мандел. — Глупако, защо си замина?
— Тя ме нарече чифут! — отговарям фарисейски. — Мислех, че съм ослепял. Гледай, Ба-ба-лу, тя е антисемитка.
— Е, и к’во от това — отминава думите ми Мандел. Всъщност, мисля, че той не знае какво значи антисемитизъм. — Знам само, че тя го направи два пъти.
— Наистина ли? Беше ли с презерватив?
— Я стига, не съм използувал нищо.
— Но тя ще забременее! — крещя в изстъпление, като че ли на мен ще ми бъде търсена отговорност.
— Какво ме интересува? — отвръща Мандел.
Защо тогава се тормозя аз! Защо прекарвам часове наред сам в мазето, за да изпробвам „троянците“? Защо само живея в смъртен ужас от сифилиса? Защо търча из къщи с кървясало око и си въобразявам, че съм ослепял завинаги, когато само след половин час Бъбълс ще падне на колене и ще налапа кура му? Вкъщи — при мама! При домашните ми курабийки и чашата мляко — при чистичкото ми и хубаво легло! О, тая цивилизация и нейните неудобства! Говори ми, Ба-ба-лу, разкажи ми, казвай как беше, когато тя ти го направи! Трябва да знам с подробности — точните подробности! Циците й? Зърната й? Бедрата й? Какво правеше с бедрата си, Ба-ба-лу, уви ли ги около кръста ти както в задъханите книги, които съм чел, или стисна здраво с тях кура ти, докато на теб ти идваше да изкрещиш както в сънищата, които съм сънувал? А космите й долу? Разкажи всичко, което може да се разкаже за космите й долу и как миришат, няма значение, ако съм го чувал и преди. Ама наистина ли коленичи, да не ме премяташ? Наистина ли коленичи на колене? А зъбите й, те къде отиват? Дали го смуче, или го духа, или може би съчетава и двете? О, Боже, Ба-ба-лу, изпразни ли се в устата й? О, Господи! Веднага ли го глътна, или го изплю, или пък пощуря — казвай! Какво направи тя, когато ти се изпразни! Предупреди ли я, че ще стреляш, или просто го направи и я остави да се оправя? И кой го сложи вътре? Тя ли го сложи, или ти го сложи, или просто сам си потъна? Къде ти бяха дрехите — на кушетката? На пода? Къде точно? Искам детайли! Детайли! Съвършени детайли! Кой й свали сутиена, кой й свали гащите — нейните гащи, — ти ли? Тя ли? Когато беше на колене, за да ти духа, Ба-ба-лу, имаше ли нещо върху себе си? А възглавницата под задника й, натъпка ли възглавницата под задника й, така както пише в „Книга за младото семейство“ на моите родители? Какво стана, когато ти свърши в нея? И тя ли свърши заедно с теб? Мандел, обясни нещо, което трябва да знам — те свършват ли? Как точно? Или само много стенат — или какво? Как свършват? На какво прилича? Преди да полудея, трябва да знам на какво прилича!