— Бедната тя!
— Случай, хайде да изядем една хубава вечеря в ресторанта с много вино и шоколадов мус, после да се върнем тук в нашето двестагодишно легло и да не се чукаме!
— Как си, Анри? — пита тя, след като гасим лампите. — Голям майтап, а? Сякаш сме на осемдесет?
— Или на осем. Искам да ти покажа нещо.
— Не, Арнолд, не!
През нощта се събуждам и я придърпвам към себе си.
— Моля те — измърморва. — Пазя се за съпруга си.
— Лебедът хич не го е грижа за това, лейди!
— О, моля те, моля те, еби си…
— Пипни ми перото.
— А-а-а — пъшка тя, докато й го ръгам в ръцете. — Евреин лебед! Ей! — сграбчва ме за носа с другата ръка. — Безразличният клюн! Разбрах още малко от стихотворението… Нали?
— Господи, ти си чудесно момиче!
Това й взема ума.
— Нима?
— Да.
— Аз!
— Да! Да! Да! Сега мога ли да те чукам?
— О, любими! Скъпи! — пищи Маймуната. — Избери си дупка, която си искаш дупка, твоя съм!
След закуската, докато се разхождаме из Уудсток, Маймуната бе залепила боядисаната си буза на ръкава на якето ми.
— Знаеш ли, мисля, че не те мразя вече — призна ми тя.
Тръгнахме си късно следобед, шофирахме през целия път до Ню Йорк, за да изглежда уикендът по-дълъг. Бяхме пътували само един час, когато тя намери някаква музика по радиото и започна да се друса в ритъма на рока. После изведнъж рече:
— Еба ти данданията! — и изгаси радиото.
Нямаше ли да е прекрасно, говореше тя, да не трябва да се връщаме?
Нямаше ли да е прекрасно да живееш сред природата с човек, който наистина ти харесва?
Нямаше ли да е прекрасно, щом пукне зората, да ставаш, преизпълнен с енергия, и да заспиваш уморен като куче, щом се стъмни?
Нямаше ли да е прекрасно да имаш много задължения и да ги вършиш през целия ден, без даже да разбираш, че това са задължения?
Нямаше ли да е прекрасно да не се сещаш за себе си дни, седмици, цели месеци наред? Да носиш стари дрехи, да не слагаш грим и да не ти пука през цялото време?
След известно време подсвирна:
— Нали щеше да е чудесно?
— Сега пък какво?
— Да си пораснал.
— Страхотно — признах аз.
— Кое?
Ами едва три дни и вече няма пейзански приказки, маниерите на тъпа селска пичка и тийнейджърски дивотии…
Правех й комплимент, а тя взе, че се обиди:
— Това не са маниери, човече, това не са приказки, това съм аз! Ако не ме харесваш такава, ебавай си майката, скапан пълномощник! И не се подигравай само защото наближаваме шибания град, където се мислиш за нещо.
— Исках само да кажа, че си по-приятна така, отколкото когато се държиш като уличница. Това е всичко.
— Глупости! Просто е невъзможно някой да бъде толкова тъп, колкото мислиш, че съм аз! — Тук се навежда и пуска по радиото „Добри момчета“. И уикендът сякаш никога не бе съществувал. Знаеше думите на всички песни и се опитваше да ми го докаже по всякакъв начин. — Йе-йе-йе-йе-йе — принос към развитието на малкия мозък.
По тъмно спряхме в една крайпътна кръчма:
— Май трябва да сме гладни, пич — казвам аз. — Да заредим, пич. Сякаш трябва да ручаме, пич.
— Слушай, аз може да не знам какво съм, но и ти не знаеш какво искаш да бъда. И не забравяй това!
— Жестоко!
— Педераст! Не виждаш ли какъв ми е животът? Мислиш ли, че ми харесва да бъда никоя? Да не мислиш, че съм побъркана по тоя мой празен живот? Мразя го! Мразя Ню Йорк! Не искам никога да се връщам в тоя вмирисан кенеф! Искам да живея във Върмонт, пълномощниче! Искам да живея във Върмонт с теб и да съм пораснала, каквото и да означава това! Искам да бъда жена на някого, на когото мога да разчитам. И да му се възхищавам! И да го слушам! — плачеше тя. — Някой, който няма да се ебава с мен! О, мисля, че те обичам, Алекс! Наистина мисля, че те обичам! Страхотна печалба уцелих, нали?
С други думи: мислех ли, че съм влюбен в нея? Отговор: не! Това, което мислех (може би ще ви се стори забавно), това, което мислех, не бе: „Дали я обичам?“, или дори: „Мога ли да я обичам?“, а по-скоро: „Би ли трябвало да я обичам?“
Най-многото, което можех да направя за нея в ресторанта, беше да й кажа, че искам да дойде с мен на официалната вечеря, давана от кмета.
— Арнолд, искаш ли да ходим сериозно?
— Какво значи това?
— Е, не бъди толкова предпазлив. Какво мислиш, че значи? Да ходим сериозно! Ти чукаш само мен, аз чукам само теб.