И това ли е то?
— Най-вече. И освен това ще ти се обаждам често по телефона. Набило ми се е в главата — не мога ли и аз да кажа, че нещо ми се е набило в главата? Добре де — фиксидея. О кей? Просто искам да кажа, че не мога да го преодолея. Искам да кажа, че ще ти се обаждам в кантората, о то много. Просто защото искам всички да зная, че принадлежа на някого. За петдесет хиляди долара толкоз успях да науча от онзи психоаналитик. Искам да ти кажа просто, че винаги, когато си намеря работа, ще ти се обаждам да ти кажа, че те обичам. Разбираш ли ме?
— Ясно.
— Защото наистина искам да бъда разбрана. Ах, Спаси, обожавам те! Хей — прошепна тя, — искаш ли да помиришеш нещо? Нещо зашеметяващо? — Тя се огледа, за да види дали келнерката не е някъде наоколо, после се наведе напред, сякаш да си оправи чорапа под масата. Секунда по-късно ми подаде пръстите си. Аз ги притиснах до устата си.
— Грехът ми — каза тя, — направо от бурето с туршията! За теб!… Само за теб!
Добре, давай! Обичай я! Бъди смел! Ето една фантазия, която се моли да я превърнеш в реалност! Толкова еротична! Толкова развратна! Толкова разкошна! Малко лъскава, но въпреки всичко красива! Когато вървим заедно по улицата, хората зяпат, мъжете изгарят от желание, а жените от завист. Една вечер в някакъв ресторант дочух някой да казва: „Не е ли това онази там… как й беше името? Дето играе в «Долче Вита»?“ И когато се обърнах да видя дали не е влязла Анук Еме, открих, че всъщност гледат към нас, към тази, която бе с мен! Суета? Защо не! Погреби срама, зарежи изчервяването — вече не си палавото момиченце на мама! Когато става въпрос за апетити, един трийсетгодишен мъж не е отговорен пред никого другиго освен пред себе си! Това му е то хубавото да си пораснал! Искаш ли да вземеш? Взе-май! Малко разврат, за бога! СТИГА СИ СЕ САМООТКАЗВАЛ! ПОГЛЕДНИ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ!
Да, но тук (нека сведем глави), тук лежи „моето достойнство“, моето добро име. Какво ще си помислят хората? Какво ще си помисля аз? Докторе, това момиче някога го е правило за пари! Пари! Да! Мисля, че на това му викаха „проституция“! Една нощ, за да я похваля (поне това беше поводът, струва ми се), й казах:
— Тая работа трябва да я продаваш. Не е само за един мъж — просто исках да бъда кавалер, но се оказах… пророк. Както и да е, тя отговори:
— Правила съм го.
Не я оставих на мира, докато не ми обясни какво иска да каже; отначало се кълнеше, че просто се е пошегувала, но под кръстосаните ми въпроси разказа следната история, която ме порази с достоверността си или само с част от нея. Веднага след Париж и развода й била изстреляна в Холивуд (както каза) за пробни снимки за роля в някакъв филм (която не й дали). Притиснах я да каже кой, но тя твърдеше, че е забравила, а филмът никога не бил направен. На път за Ню Йорк от Калифорния тя и момичето, с което била („Кое е това момиче?“, „Момиче, една приятелка“, „Защо пък си пътувала с друго момиче?“ „Ей така!“), тя и това друго момиче се отбили да разгледат Лас Вегас. Та там тя преспала с някакъв тип, когото срещнала, съвсем невинно, както твърди, и за нейно удивление на сутринта той попитал: „Колко?“ Просто й се изплъзнало от устата: „Колкото си струва, пич“! И той й оставил три по сто.
— И ти ги взе?
— Бях на двайсет години. Разбира се, че ги взех. Просто за да видя какво е. Това е всичко!
— И като какво беше, Мери Джейн?
— Не помня. Нищо. Просто като нищо.
Добре, какво мислите вие за това? Тя твърди, че се е случило само веднъж преди десет години, и то дори по някакво случайно „съвпадение“, на недоразумение от негова страна и прищявка от нейна. При вас минава ли това? А при мен? Трудно ли е да си помислим, че това момиче може някога да е било високоплатено момиче на повикване? Исусе Христе! Ако я приема, мисля си, няма да съм на по-високо ниво в еволюционната стълбица от гангстерите и милионерите, които си избират жени от опашката пред Копа. Тя е от типа момичета, които можем да видим увиснали на врата на някой мафиот или филмова звезда, а не на отличник от випуска 1950 година на гимназия Уикуейк! Не и на редактора на „Колумбия Ло Ривю“! Нито пък на някой високопоставен ратник за граждански свободи! Проститутка или не, тя е добре изразена курва, нали? Ако някой ме види с нея, лесно може да разбере какво ме очаква в тоя живот. Това е точно типът жени, които баща ми наричаше „фльорца“. Разбира се! А нима мога да доведа една фльорца в къщи, докторе? Мамо, тате, това е жена ми, фльорцата. Страхотно дупе, а? Ако я приемем за напълно моя, цялата махала ще разбере истината за мръсното ми съзнанийце. Така нареченият гений ще бъде изобличен във всичките си свински наклонности и долни желания. Вратата на тоалетната ще се отвори (незаключена) и вижте! Там седи спасителят на човечеството с увиснали лиги и абсолютно изкукал поглед, а курът му изстрелва залпове към крушката! Посмешище най-накрая! Лошо момче! Шанде