— И какво се случи? — попита Ейдриън.
— Ами, спря бика на място — насред скока. Много ефектно. Когато натисна втория бутон, животното се обърна и се отдалечи.
— Нещо като електрически нашийник, така ли? Или като електрическа ограда?
— Не е толкова просто. Всъщност това беше двоен тест: първият бутон активираше електрод, който контролираше двигателния кортекс на животното. Вторият превръщаше животинския гняв в безразличие.
Макбрайд се намръщи. Това не беше нищо ново за него. Беше чел за Делгадо още като студент. Всички бяха чели за него.
— А да кажете нещо за това? — попита той и потупа с пръст по снимката.
Шапиро се размърда неудобно.
— Вижте — каза той, — аз съм един динозавър. Аз съм извън играта от… от доста дълго време. Но има неща, за които и сега не мога да говоря. Подписал съм документ за пазене на секретните данни. Така че…
— Хипотетично — настоя Ейдриън.
— Предполагам — Шапиро въздъхна, — че може да е миниатюризирана версия на известни уреди… които биха могли да бъдат използвани експериментално…
Макбрайд изсумтя недоволно от увъртанията на стареца и Шапиро се намръщи.
— Има много достъпна литература. Едва ли ще ви помогна много, ако ви кажа на какво ми прилича.
— И все пак?
— На дълбочинен електрод.
— И за какво служи?
— Зависи… — Той сви рамене.
— От какво? — настоя Ейдриън.
— От честотата, на която е настроен — обади се Макбрайд.
— Правилно — усмихна се Шапиро.
— И искате да кажете… — продължи Макбрайд.
— … че в диапазона от четири до седем мегахерца би могъл да действа — каза Шапиро.
— Защо? — попита Ейдриън.
— Защото това е хипнотичната ЕЕГ-честота9 — и условно това би улеснило приемането на една мозъчна вълна… с която би могъл да е натоварен мозъкът.
— Натоварен? — повтори Ейдриън. Същото бе казал доктор Шоу, когато му бе разказала за поведението на Макбрайд в Бетани Бийч — когато бе зяпал онзи уебсайт.
— Това е когато мозъкът се блокира от определен сигнал — обясни Макбрайд. — Като мигаща светлина или повтарящ се звук — особено когато някой вече е бил в хипнотичен транс. Тогава се казва, че мозъкът е „натоварен със сигнала“.
— Научили сте си домашното. — Шапиро беше впечатлен.
— Аз съм психолог — каза Макбрайд.
— Но защо? — попита Ейдриън. — Каква би била целта?
— Ами — бавно отвърна старият човек, — това би позволило едно хипнотично състояние да се подновява и подсилва постоянно, без да е необходимо субектът отново да се подлага на хипноза.
— Тоест ако имате нещо подобно в главата, ще бъдете… какво? Хипнотизиран през цялото време?
— Повече или по-малко — отвърна Шапиро. — Макар че едва ли това е единствената му функция.
— Защо не? — попита Макбрайд.
Шапиро доля чашките им с чай и Ейдриън го изпи повече от учтивост, отколкото от жажда — имаше дъх на изгорени водорасли.
— Защото всичко се променя — каза Шапиро. — В имплант като този сигурно биха могли да използват нанотехнологии. В него може да има дори и компютър. Или бог знае какво.
— Но защо?
— Като предположение ли? Смятам, че някой би могъл да въведе известен „сценарий“ и после — в комбинация с хипнозата — би могъл да отиде и по-далеч, за да създаде нещо като… виртуална биография.
Ейдриън и Макбрайд се спогледаха.
— Виртуална биография… — замислено каза Ейдриън.
— Фалшиво минало — но такова, което се приема за истинско. До известен момент.
— Господи! — измърмори Макбрайд.
— Паметта — усмихна се Шапиро — е просто взаимодействие на химикали и електрически потенциали — и не е толкова трудно да се обработят, ако знаете как да го направите. Например, както е добре известно, ако увеличите равнището на ацетилхолин в мозъка — а това може да се направи, като насочвате към субекта радиовълни на ултразвукови честоти — синапсите започват да се възбуждат все по-бавно и бавно… докато не спрат въобще. И тогава припомнянето става невъзможно. Спомените са там, но не са достъпни.
— Значи може да се предизвика амнезия? — попита Ейдриън.
— Точно така. Още чай?
„Толкова е уютно“ — помисли си Макбрайд. Този очарователен и делови старец, сервиращ чай в аскетичната си малка къщичка. При тези обстоятелства беше трудно да го намразиш за поразиите, които бе направил, трудно бе да го свържеш с ужасите, които бе предизвикал. Трудно, но не и невъзможно. Макбрайд почувства как у него се надига неудържим гняв, примитивна ярост. Бикове. Котки. Стаята в охра. Виртуалният Джеф Дюран. Щеше му се да плесне един на този сладникав копелдак — да му покаже как в действителност изглежда един шамар. Но вместо това каза:
9
От електроенцефалография — изследване на електрическите импулси на мозъчната кора (лат.). — Б.пр.