— Но… ако това е било само филм — ако е било наужким…
— Не!
Нико разтърси глава.
— Не беше наужким. Беше истинско! — Тя се надигна на лакти, гласът й беше завладян от ужас. — Беше наистина истинско! Дек пазеше филма в специална кутия — с ключ. И понякога ме караше да го гледаме заедно — не можех да видя повече Розана — освен във филма. Защото Розана си беше отишла. Розана умря в тунела, тунела, за който казваха, че бил църква…
Дюран се опитваше да я успокои.
— Шш… няма нищо. Ти си тук с мен. Няма да ти се случи нищо лошо.
Напрежението я напусна и главата й отново падна върху възглавниците. Дюран виждаше, че е напълно изтощена.
Заговори спокойно и тихо и бавно започна да я извежда от транса, като следваше в обратен ред стъпките, които бяха изминали във въображаемия свят, толкова познат и на двамата. Пътеката. Потокът.
— Поеми си дълбоко дъх — каза й той. — Въздухът е прекрасен. Мек, чист и хладен.
Гърдите й се надигаха и спадаха. И отново се надигаха.
— Когато преброя до пет — каза той, — ще се събудиш и ще се чувстваш отпочинала и освежена, нали?
И без да чака отговор, започна броенето.
— Едно… две… три…
Очите на Нико потрепнаха и се отвориха, тъмните нефокусирани зеници се разшириха от светлината. Дюран й подаде една хартиена кърпичка.
— Свърши наистина добра работа, Нико. Гордея се с теб.
Тя замига яростно срещу светлината, после фокусира погледа си върху Дюран, свали крака от дивана, седна и се изкашля. Лицето й беше зачервено, очите й — блестящи и чисти.
— Всичко наред ли беше?
— Абсолютно — увери я той. — Ще си поговорим отново в петък.
Помогна й да стане и я поведе към вратата. Тя му се усмихна и го целуна игриво по бузата.
— Наистина ми осигурихте хубав ден, докторе.
— Нали затова съм тук — пошегува се той. После стана сериозен. — Макар че има едно нещо.
— Какво?
— Литият — взимай го, Нико.
Тя извърна очи.
— Обещай ми — повтори той.
— Мразя го — упорито отвърна тя. — От него се чувствам мъртва.
— Задържа те на земята. А ти се нуждаеш от това. Или искаш само да си караш ролерите по улиците?
Тя тръсна глава.
— Тогава си взимай лекарствата.
Когато тя излезе, Дюран се върна на бюрото си и напечата кратък обзор на следобедния сеанс.
„16 октомври, Никол Съливан, 30 г.
Хипнотерапията и насочваните представи продължават да свидетелстват за класически случай на Жертва на сатанински ритуал (ЖСР), като се предполага, че е преживяла събитието като дете (8–10 г.) в дома на осиновителите си в Южна Каролина. Сестрите й, Розана и Ейдриън, също са били жертви. Предполага се, че Розана е убита от втория си баща, Деклан, по време на снимки на порнографски филм. Разказите на пациентката включват случайни позовавания на известни политически личности и знаменитости, които тя свързва с дейността на култа.
Периодите на маниакална депресия и натрапчиво поведение текущо се потискат с лекарства (литиеви соли), макар че пациентката продължава да поддържа маниакалните си фази, като избягва медикаментите…“
Когато привърши с документирането на прегледа, Дюран измъкна касетата от магнитофона, обви я в гофрирана хартия и я стегна с ластични лентички. После пусна пакета в плик за експресни доставки и го адресира до фирмата „Мючуъл Дженеръл Ашурънс“2 в Ню Йорк.
Най-близката пощенска кутия беше на една пряка — една дълга пряка — на ъгъла на „Портър“ и „Кънектикът“. Трябваше да слезе с асансьора и…
Не обичаше да излиза.
Това беше. Не обичаше да излиза. Но се налагаше.
Трябваше.
Излезе на стълбите и натисна копчето на асансьора. Внушаваше си, че трябва да мисли за съвсем други работи.
Например за ЖСР.
Историята на Нико беше шокираща, разбира се — но въобще не беше оригинална. В литературата имаше стотици съобщения за „организирани“ посегателства срещу деца. И почти всички си приличаха — мрачни разкази, които свеждаха достоверността почти до нула.
Асансьорът пристигна. Вратите се отвориха, Дюран влезе и натисна копчето на първия етаж.
В зависимост от терапевта, с когото говорите, или от вестника, който четете, ЖСР е или масова халюцинация, или нещо не особено вероятно, а понякога и нещо по-лошо — епидемично движена от демони тайнствена сила, чиито перверзии обикновено започват с ритуално убийство на дете.