Тя му се усмихваше ослепително; другата жена, красива брюнетка, пристъпи напред. Името й според табелката беше Джуди Бини.
— Не искахме да нарушаваме усамотението ви — му каза тя малко сънливо. — Предполагам, че всички се нуждаем от същото. — Тя извърна глава, за да се види по-добре лицето й, сви устни във флиртуваща усмивка и попита: — Къде е бил такъв здрав мълчалив тип като вас? Имам предвид в училище.
— Ами… — повдигна рамене Дюран.
— Защото не си ви спомням — възкликна тя. — Но се надявам, че ще си спомня.
— Мисля, че не бях толкова мълчалив, както сега — предположи Дюран. — Простете, бях задрямал.
— И се събудихте от разговора ни за кърменето!
— Не съвсем — събуди ме тътенът.
Те се засмяха и прекараха няколко минути, говорейки за странностите на подобни сбирки, за факта, че дванайсет години наистина са доста дълъг период. Джуди отбеляза, че въпреки неголямото училище, силните емоции и преживяванията от времето на гимназията, няма много съученици, с които поддържа връзка.
— Повечето хора отдавна не живеят тук! — каза Белинда. — Аз също. — Тя целуна Джуди и потупа ръката на Дюран. — Трябва да тръгвам.
— Не мога да повярвам, че не си спомням за вас — каза Дюран, когато Белинда си тръгна. — Искам да кажа, че… че сигурно късно сте разцъфнали.
— Наистина ли? Така ли мислите? Всъщност вече разцъфнала ли съм? Чакайте да кажа на господин М. Той винаги е чакал това.
Дюран си помисли, че има предвид съпруга си, но, разбира се, тя говореше за техния класен наставник, неуморимо сърдечния Нубар Мусурлиян. Джуди го мерна през стъклената врата и повлече Дюран навън, така че да може да каже на стария си наставник за новооткритото си разцъфтяване. Господин М. се разсмя и се ръкува с Дюран, като го попита как се справя с живота.
— Доста добре, благодаря. Нямам оплаквания.
— Опитвам се да си спомня — каза господин М. — Къде отидохте после?
— В „Браун“ — припомни му Дюран.
— О, да разбира се — кимна господин М.
— А след това — в „Медисън“.
— Може би съм имал пръст в това. Винаги високо съм ценял Уисконсин. Икономика ли учихте?
— Клинична психология.
— Браво — засмя се господин М. — Хубаво нещо са сбирките — така можем да поддържаме връзка.
Останалата част от следобеда беше приятно тъпичка. Имаше среща на старите приятели, на която различни випускници ставаха, за да споделят мисли за такива неподходящи теми като проекта за човешкия геном, за „сексуалната отговорност“ и усилията да се изкорени билхарциозата4 в Египет.
Общите снимки на всеки от събраните три класа бяха направени бързо и професионално — липсваше глупав фотограф, който да настоява да се подреждат по такъв начин, че чернокожите, които стояха на малки групички (както често се случваше), да се пръснат из тълпата.
Когато му дойде времето, Дюран не успя да познае и Бъни, която, както обикновено се случваше, въобще не приличаше на хубавичка блондинка, както си бе представял. Точно обратното, тя беше една от най-хищно изглеждащите жени, които бе виждал: с дълго лисиче лице и остри жълти кучешки зъби.
— Джее-еф! — възкликна тя, хвана го под ръка и го повлече от една групичка към друга. — Помните ли Джеф Дюран! Е, това е той!
Имаше доста пресилени ръкувания, шумни потупвания по гърба и една-две целувки по бузата.
— Да има някой от баскетболния отбор наоколо?
— Не си спомням някой да е играл баскетбол, Джеф! Боже! С изключение на… да, разбира се, Адам Боумън. Той е тук. — Лицето й светна. — Знаеш ли, че загуби единия си крак заради рак на костта?
Съобщи го с усърдието на вътрешен човек.
— Не. Това е… ужасно. — Джеф поклати глава.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Между другото, не мисля, че се оправя добре. — Бъни повдигна едната си вежда. — Отказа покана за Олимпиадата на инвалидите…
Банкетната зала приличаше на кафене, стените бяха украсени с увеличени снимки от годишните албуми на завършилите. Дюран потърси снимките на баскетболния отбор от 86-а — и разбира се, там бяха доста хора, макар и самият той да не бе на снимките. (Доколкото си спомняше, имаше ангина или нещо подобно.)
Но останалите момчета бяха там, застанали под черната дъска на Новата гимназия; от тавана висяха знамената от славните дни на Академичната баскетболна лига. Там бяха Сидран и Залцбърг, Уогнър и Макрий. Ла Браска. И Адам Боумън, който се премести в „Райс“ за научна степен — държеше топката в едната си ръка с дланта надолу.
4
Инфекциозно заболяване, причинено от чревен паразит — плосък червей. Засяга червата и пикочния мехур. — Б.пр.