Бети влезе с няколко малки бели кутийки от ресторанта „Тейсти тай“. Ейдриън гребна една лъжица от перлените топчици с къри и повтори, че трябва да разпъне шарлатанина, който бе убил сестра й.
— Е, може би — отбеляза Бети.
— Може би ли? Сто на сто я е мотал! Искаш ли да се обзаложиш, че срещу него има цял километър оплаквания?
— Мислиш ли?
— Готова съм да се обзаложа — каза Ейдриън. — И ако е така, ще го помета. Сериозно ти говоря! Ники можеше и да е разпиляна…
— Хм… меко казано: „Ники можеше да е разпиляна“?
— Окей, добре, наистина беше доста разпиляна. Но какви са тези фантазии за насилие през детството й — тя се самоуби заради това. А то нямаше нищо общо с действителността.
— Сигурна ли си? Искам да кажа, откъде знаеш защо се е самоубила?
— Написано е в завещанието й. Беше го оставила вместо предсмъртно писмо. И онзи тип, Дюран — когото споменава в завещанието си, е измислил всичко това. Накарал я е да повярва.
Бети се смръщи.
— Тя говореше само за това сексуално насилие. И затова предполагам, че той й е помагал! — Тя загреба по-дълбоко в кутията със сладкиша, пробва го внимателно и повдигна рамене. — Този е по-хубав.
— И какво смяташ да правиш?
— Ще му разгоня фамилията.
— Как? — попита Бети.
— Откъде да знам? Нямам време дори да разходя кучето.
— Тогава защо не се обърнеш към градските власти да го разследват?
— Вчера… — Ейдриън ядеше лакомо — се обадих в Медицинския борд — те дават лицензите на клиничните психолози, и знаеш ли какво ми казаха? Казаха ми, че трябвало да съм внимателна — наистина употребиха думата „внимателна“, за клопките при „делата за лошо лекуване“ — и това е цитат — в сферата на душевното здраве.
Бети завъртя очи към тавана.
— Като че ли ми трябва техният правен съвет! — възкликна Ейдриън.
Клечките за храна на Бети вдигнаха парченце сладкиш към устата й; Ейдриън отново нападна кутията с къри.
— Защо не наемеш Еди Вънила? — попита Бети.
Ейдриън се намръщи.
— Нали се занимава точно с това — рече Бети. — Искам да кажа, нали това е неговата област?
Ейдриън бавно поклати глава.
— Предполагам, но… не мога да си го позволя! Впрочем, какъв му е хонорарът? Петдесетачка на час или повече?
— Нали разполагаш с парите на сестра си — нали ти си изпълнителят? При тези обстоятелства мисля, че е редно да наемеш човек за разследването.
Това не й бе хрумвало — така бе свикнала с мисълта за ограничените си средства, че никога не бе и помисляла да наеме някого да свърши това, което би могла да направи и тя — дори и когато знаеше, че не разполага с достатъчно време.
— Може би си права — съгласи се неохотно тя.
Едуард Бонила, или както често го наричаха Еди Вънила5, беше пенсиониран военен, прекарал по-голямата част от живота си като следовател в окръжната прокуратура. Преди няколко години бе станал лицензиран частен детектив и фигурираше в „Жълтите страници“ като „Бонила & съдружници“.
Кои бяха „съдружниците“ можеше само да се гадае, но той се справяше добре — обслужваше вестници, занимаваше се с издирвания, работеше по разводи и осъществяваше текущи разследвания за правни фирми, замесени в сливания и закупувания. Както казваха всички, той беше добър в намирането на подходящи свидетели и при оглед на съдебните архиви, макар че умението му да води интервюта будеше известно съмнение (един от адвокатите го наричаше Еди Горилата — разбира се, не и пред него).
Можеше да свърши чудесна работа.
Освен това й беше съсед, работеше на Парк Роуд, само на един квартал от обширния сутеренен етаж, който държеше тя, и участваше постоянно в съседските срещи на местния клуб „Маунт Плезънт“. На тези срещи най-често се обсъждаха проблемите на сигурността и повечето участници подкрепяха консервативните ценности на собствеността. Бонила беше много активен и при организиране на Съседския патрул към „Маунт Плезънт“ — той ги наричаше „моето опълчение“ и предвождаше патрулиращите групи — облечени в оранжево домовладелци.
— Вземи си — каза Бети и й предложи кутията си.
Ейдриън поклати глава и учтиво й предложи своята. Но Бети не прояви интерес, стана и изхвърли остатъците в кошчето за боклук.
— Хайде да се заемаме с нашия воденичен камък — каза тя и тръгна към стаичката си.
Ейдриън се отпусна в стола си и хапна още малко ориз с къри.