Тя забеляза малък зелен ровър, спрял на една почти отвесна скала над ледения залив. Под влиянието на някакъв странен импулс Ан хвана волана и подкара към него. От вътрешността му в нея се взря дребно лице. Тя му помаха през ветробрана. Черни очи, очила, плешиво теме. Също като втория й баща. Спря ровъра си до неговия. Мъжът я покани да влезе с жест. В ръката си държеше дървена лъжица. Изглеждаше замислен.
Ан навлече едно кафяво яке, премина през шлюза и се запъти към неговата кола. Студеният въздух я пронизваше, сякаш се бе гмурнала в ледена вода. Беше много приятно да можеш да преминеш между два ровъра, без да рискуваш живота си. Учудващо бе, че твърде малко хора бяха загинали поради неизправности в шлюзовете. Е, някои умряха, разбира се… Сигурно бяха доста много, ако се направеше сметка. Сега обаче навън бе единствено леденият повей на вятъра.
Плешивият мъж отвори външната врата на своя шлюз.
— Здравейте — каза той и протегна ръка.
— Здравейте — отвърна Ан и я стисна. — Аз съм Ан.
— Аз съм Хари. Хари Уайтбук.
— А, чувала съм за вас. Занимавате се с животински дизайн.
Той се засмя любезно.
— Така е. — Никакъв срам, никаква отбранителна реакция.
— Днес тъкмо ме преследваше една от вашите бели мечки.
— Сериозно? — Очите му се разшириха. — Но те са доста бързи!
— Така си е. Само че те не са обикновени полярни мечки, нали?
— Имат гени от гризли заради височината. Но по-голямата част от тях е Урсус Маритимус. Доста корави създания.
— Повечето създания са издръжливи.
— Да, не е ли чудесно? О, извинявайте, обядвали ли сте? Искате ли малко супа? Тъкмо варях супа, супа от праз, мислех, че се познава.
Така си и беше.
— С удоволствие — отвърна Ан.
Докато обядваха, тя го разпитваше за полярните мечки.
— Има ли тук достатъчно дълга хранителна верига за подобно грамадно същество?
— О, да. В този регион има. Това е първият биорегион, достатъчен за изхранването на мечки. Виждате ли, заливът е течен откъм дъното си. Мохолът Ап се намира точно в центъра на кратера, така че може да се каже, че заливът представлява нещо като бездънно езеро. През зимата естествено е покрито с лед, само че мечките са свикнали на това още от Арктика.
— Зимите тук са дълги.
— Женските си изкопават бърлоги в снега в близост до пещерите в оголените диги на запад. В действителност не изпадат напълно в хибернация — телесната им температура се смъква само с няколко градуса, а и те могат да се събудят за минута-две, ако бърлогата има нужда от промяна на топлината. Изкарват там до пролетта, когато ние издърпваме няколко ледени блокчета от устието на залива, към морето и нещата започват да се развиват от дъното към върха. Основните вериги са антарктически за водата и арктически за повърхността. Планктон, скариди, риба и сепии, тюлени, а на повърхността — зайци, леминги, мармоти, мишки, рисове… И мечки. Опитваме се да внедрим северноамерикански и северни елени, както и вълци, но все още няма достатъчно храна за копитните. Мечките живеят тук само от няколко години, понеже атмосферното налягане доскоро не бе достатъчно. Само че сега тук е еквивалентно на 4000 метра надморска височина и открихме, че мечките се справят доста добре. Много бързо се адаптират.
— Хората също.
— Е, все още не сме виждали много хора на 4000-метровото равнище. — Имаше предвид 4000 метра надморска височина на Земята. Доста по-високо от което и да е постоянно човешко населено място, доколкото си спомняше. Хари продължаваше:
— … Евентуално виждаме торакална3 експанзия, свързана с…
Човек, който говореше на себе си. Огромен и набит. Около плешивината му, подобно на ореол, се простираше бял пух. Черните му очи плуваха насам-натам зад кръглите очила.
— Срещали ли сте се някога с Хироко? — попита го тя.
— Хироко Ай? Да, веднъж. Чудесна жена. Чух, че се върнала на Земята, за да помогне на хората да се справят с наводнението. Познавате ли я?
— Да. Аз съм Ан Клейборн.
— Така си и мислех. Майката на Питър Клейборн, нали?
— Да.
— Той наскоро бе тук, в Буун.
— В Буун ли?
— Това е малката спирка срещу залива. Нарича се Ботаническият залив, а станцията е Буун Харбър. Нещо като шега. Очевидно има подобна двойка в Австралия.