— Не, не! — възрази Тонг-чи. — Тези безразсъдни хора са заели местата на боговете и са били изненадани там. Ако им се притечете на помощ, вие също сте изгубен, а и всички ние! Можем да ги спасим само отдалеч.
— Аз ще ги спася! — обади се Лианг-си. — Най-малкото ще докарам нещата дотам, че сега да не пострадат. Ще ги тикнат в затвора, но се надявам да ги измъкнем.
Той понечи да тръгне. Метусалем го задържа и поиска да знае:
— Какво се каните да правите?
— Оставете ме! Те са лами от Лхаса.
— Никой няма да го повярва!
— Нека се усъмняват! Сега-засега все пак ще трябва да се отнасят с тях като с такива.
Той се отдели от тях и влезе в предната зала, но без да бърза, сякаш се е намирал в задното отделение и е бил привлечен от олелията.
Търнърстик още стоеше тук и говореше. Той искаше да съкруши присъстващите със силата на словото си, но те естествено не разбираха нито дума.
Младият мандарин съгледа влезлия, пристъпи към него, хвана го за дрехата и запита:
— Какво търсиш тук?
— Посещавам храма.
— Това сега не е позволено! Никой чужденец няма право да влиза!
— Та нали и тези двамата са чужденци!
— Значи го признаваш?
— Не. Но разбирам техния език и чух този лама да говори.
— Що за език е?
— Тибетски.
— Владееш ли го?
— Да. Бил съм два пъти в Тибет.
— Тогава остани! Ще ни бъдеш преводач.
Търнърстик привърши сега речта си, без да е забелязал Лианг-си. Този му викна на немски:
— Ако искате да се спасите, направете се, че не ме познавате, иначе сте изгубени.
Капитанът се извъртя към него и отговори:
— Не ме е страх от тия типове. Имам си пистолетите, пред които всички те ще драснат.
— Сметката ви е погрешна. Вие извършихте тежко престъпление и дори да се изплъзнете оттук, все пак ще ви преследват и всички ние ще трябва да споделим последиците от вашата грешка.
— По дяволите, това е глупаво!
— Аз ще опитам да ви измъкна оттук. Вас ви представих като свят лама от Лхаса. Седнете спокойно, сякаш имате право да седите на този постамент, и нека минхер стори същото.
— Добре! Но ако някой обесник ми закади пак под носа, ще му лепна такава плесница, че дълго време да я помни. Качете се отново на трона си, минхер!
— Той иска да ни измъкне? — попита дебелият полугласно.
— Да. Нали чухте, че инак лошо ни се пише. Той седна отново и разпери ветрилото. Дебелият също се изкатери на постамента и зае предишната си поза. Лианг-си измъкна най-непринудено чадъра от ръката на мандарина и го върна на холандеца с думите:
— Сега не се движете и гледайте втренчено пред себе си, като че сте бездушни статуи.
Присъстващите наблюдаваха държането на Лианг-си, без да му попречат, ала по лицата им се четеше огромно удивление. Тук се намираха мандарини, които бяха значително по-възрастни, а и по ранг стояха по-високо от младия служител, който бе поел инициативата, но те изглежда го познаваха и знаеха, че работата е в добри ръце. Той от своя страна прие за напълно естествено да продължи да води нещата. Сега се обърна гневно към Лианг-си:
— Как посмя да ми вземеш чадъра?
— Защото той не ти принадлежи.
— И — продължи мандаринът с още по-остър тон — как дръзна да си позволиш да ми говориш на «ти»?
— Понеже и ти се обръщаш така към мен.
— Аз съм Куан-фу и Moa-ce [91]!
— Можеш ли да твърдиш, че аз не съм точно същият?
— Как може да си Куан-фу, след като не носиш облеклото на такъв?
— Който е дал обет, трябва да свали всички знаци на своя сан, докато не го изпълни.
Лианг-си играеше рискована игра, но като я бе започнал веднъж, длъжен бе да я води до край. Мандаринът го изгледа недоверчиво и каза с по-мек тон:
— Обет ли? И какъв?
— Ти свещеник ли си, комуто мога да се доверя?
— Не. Запази го за себе си! Откъде идваш?
— От Чинг-ту в провинцията Сце-чуен.
— Това е далеч оттук!
— Моят обет ми повели да тръгна за Куанг-чеу-фу и да посещавам три пъти дневно този Дом на стоте небесни господари. Родният ми край е разположен високо горе до границата с пустинята и ето как съм ходил в Тибет и научил езика на тази страна. Когато се намерих сега тук в храма, чух да приказват много хора и после един глас, който говореше на тибетски. Дойдох насам да видя кой е. Не съм сторил нищо нередно, а ти разговаряш с мен, сякаш съм престъпник.
— Знаеш ли какво се е случило снощи тук?
— Узнах го от улицата!
— Хора откраднаха боговете. И когато сега ги връщаме, светилището отново бе осквернено.