— Осквернено? — запита Лианг-си с тон на най-голямо изумление. — Кой го е сторил?
— Тези двама непознати мъже.
— Тези? Мога ли да те попитам дали знаеш какво означава лама?.
— Да, зная. Ламата е монах, който живее в някой манастир.
— Казваш това и искаш да си Доктор на перото? Нищо ли не си чувал още за Далай Лама, за Тзонг Каба, за Хобилгам, за Панчам Рампучи? Не са ли те богове, чиито души са преминали в избраниците? Лхаса не се ли нарича Градът на стоте хиляди светии? Не са ли събрани в Ку-рен три пъти по сто хиляди лами, които никога не умират, защото техните души преминават от едно тяло в друго?
Той го изрече с тон на превъзходство и същевременно изпълнен с укор. Метусалем стоеше зад решетката и му се удивляваше. Той не бе очаквал такива познания и мъжество от младия китайски търговец. Лианг-си сякаш внезапно се бе преобразил.
Разбира се, за него бе добре дошло, че китайците са много лоши географи; тяхната национална гордост не им позволява да се занимават задълбочено с другите страни и народи.
Младият мандарин изглежда се смути. Той отвърна с видимо по-учтив тон:
— Отдавна съм слушал всички тези имена.
— Имената да, но взаимовръзките явно са ти неизвестни. Далай лама не е подвластен на китайския Небесен господар, тъй като последният му праща ежегодно скъпоценни дарове, за да му окаже своето благоговение. Всеки лама е бог и има всички права на такъв. Ламата може да издигне храм в своя чест, а от другата страна на Великата стена има прочути лама, които са толкова свети, че хиляди поклонници отиват до тях, за да им опростят греховете и получат безсмъртие. Към тези прочути същества принадлежат двамата, които виждате пред себе си. Единият е дори лама на войната и е победил в много битки орос [92] — враговете на китайците. Защо са дошли в Куанг-чеу-фу, не зная, понеже още не съм имал възможност да ги питам, но те няма да се застоят тук, тъй като не са намерили необходимата почтителност, която хората са длъжни да им отдават.
— Те са се настанили на троновете на нашите богове!
— Кой може да им го запрети, след като те самите са богове? Осведоми се и ще разбереш, че говоря истината! Един лама не бива да се храни заедно с обикновен човек; никой няма право да го гледа, когато се мие. Когото докосне с ръката си, става свят за цял живот. Дори вицекралят е задължен да стане от мястото си, когато влезе при някого някой лама, и да му го предложи.
— Нищо от това не може да се прочете в Книгата на церемониите.
— Защото в страната ни няма лами. Но я провери в Книгата на обичаите на народите отвъд Великата стена! Веднага ще го намериш.
— Ще направя справка. Но как стана тъй, че тези лама са облечени различно?
— Защото обитателите на различните храмове се отличават по облеклото. А ако се съмняваш, че тези светци трябва да се тачат наравно с боговете, само ги погледни! Не са ли вглъбени изцяло в Безкрая? Виж този Лама на войната! Нима безсмъртието не е изписано на челото му?
Търнърстик действително седеше така, сякаш цялата тази земя му беше съвсем безразлична.
— Да — призна мандаринът. — Неговата душа изглежда не е при него.
— Тя е унесена в глъбините на Всемира. И погледни другия! Не би ли го нарекъл Бог на красотата и щастието?
Минхер хич не се чувстваше божествено, нито пък прекомерно щастлив, но правеше възможно най-безгрижна физиономия, и тъй като бе извънредно пълен, то изцяло задоволяваше изискванията, които китайците влагат в статуята на един бог.
— Да, той е красив — отговори мандаринът. — Но я ги питай все пак, можем ли да узнаем причината за тяхното идване в Куанг-чеу-фу!
— Поставяш ми задача, която ме принуждава да бъда неучтив спрямо боговете. Ако те са се вглъбили в дълбините на мъдростта, грях ще е да ги обезпокоим. Ще се подхвърля на опасността да стоварят гнева си върху мен, както вие го навлякохте преди малко върху себе си.
— Военният лама беше разгневен, да, ала другият — не. Той скочи от седалището си, за да се скрие.
— Станало е не от страх, защото ако зависеше само от неговата воля, можеше всинца ви да погуби. Но изцяло от себе си се разбира, че когато един лама на мира е разгневен, ще се обърне към лама на войната.
— Значи ти не желаеш да го питаш? Тогава ще го сторим ние!
— Не, не! Вие не бихте го извършили с подобаващото благоговение. Така че ще рискувам. Може пък да им е приятно да ни дадат информация.
Той приближи до двамата богове, поклони се дълбоко и каза на немски:
— Не ми отговаряйте веднага, а продължавайте да гледате втренчено в ъгъла, ще го направите по-късно, сякаш се разбуждате от дълбок размисъл. На първо време трябва да ми заговорите с гневен тон.