— Така и очаквам наистина. От моя куан сте разбрал, че аз съм чужд по тази места, и ми е необходима само най-добрата информация. По какъв начин могат мъже от нашия ранг да пътуват за Ху-нан?
— Едни толкова високопоставени господа имат избор между коне и паланкини. Аз ще се погрижа за всичко необходимо, ще предоставя на достопочтените покровители добър водач и също един храбър тзинг-вай [103], които ще ги придружават и закрилят, докато се озоват отвъд границата и получат там друга охрана.
— Един такъв военен ескорт, разбира се, отговаря на нашия ранг, но бих искал да зная дали е необходим.
— Вчера получих доклад, че от Квай-чоу към Ху-нан са настъпили куай-тзе [104]. Макар да не вярвам, че ще се осмелят да дойдат до границата на нашата провинция, ала считам все пак за по-добре, щом искате да отидете до Ху-нан, да бъдете съпровождани от военен кортеж.
— Аз не се страхувам от тези куай-тзе, но вашите войници могат да ни придружават. От колко време се нуждаете, за да ни предоставите на разположение добри коне?
— Това може да стане веднага, ако притежаващите безброй деди господа пожелаят да потеглят още днес. На мига ще се погрижа и за провизии, и всичко останало.
Той го изрече с припряност, от която бе видно, че ще му е извънредно приятно едно скорошно заминаване на гостите.
Но Дегенфелд произнесе:
— Такава бързина не е нужна. Днес няма да отпътуваме, но утре с удоволствие бихме потеглили, стига дотогава да може да бъде набавено всичко.
— Ще бъде, височайши господарю. Още заранта ще представя на благородните повелители необходимите ездитни и товарни коне. Притежателите на дълги родословни дървета заедно ли ще желаят да се хранят, или на всеки потомък да бъде сервирано поотделно?
— Ще останем в компания, докато дойде време за почивка.
— В такъв случай ще покажа на доброжелателите техните стаи. После те могат да се съберат в залата за хранене. Само трябва да попитам какви ястия да наредя да приготвят.
— Оставям това на ваше усмотрение. Но ще помоля да разпоредите да бъде изготвен списък на блюдата, които ще получим, за да мога по-късно да го представя и докажа, че куанът на Небесния син е бил уважен в Шао-чеу.
Това бе дипломатически ход от страна на студента. По този начин той при всички случаи си подсигуряваше една много добра вечеря. Мандаринът се поклони в знак на съгласие, след това се обърна към софата, на която лежеше песът, направи темане и в тази посока и попита:
— Трябва ли да заръчам отделна стая и за притежаващия два чифта крака екселенц?
— He — отговори Метусалем сериозно, макар да би предпочел да се изсмее с глас. — Този екселенц е мой приятел и ще живее и спи при мен.
— А какви ястия обича да яде?
— Тя ще се храни на нашата маса.
— Навярно в нея се е вселила душата на някой прочут прародител, защото има големина, каквато още не съм виждал. Сигурно трябва да се оказва необикновено голямо уважение на нейно превъзходителство?
— Тя наистина е свикнала на особено внимание и държи педантична сметка, ако човек пропусне нещо от него.
— Тя ще остане доволна от мен, защото ще положа най-големи грижи за нейното удобство.
Той се отдалечи, вървейки заднешком към вратата, след като се бе поклонил пред всеки поотделно, включително и пред кучето. След няколко мига влязоха толкова слуги, колкото бе броят на пътешествениците; всеки бе получил заръка до покаже на един от гостите стаята му.
Метусалем бе въведен в едно наистина великолепно мебелирано помещение. Вътре имаше само едно легло, но скоро два покорни духа внесоха още едно. На въпроса за кого е предназначено, единият обясни:
— Махащият с опашка прародител ще спи в него, за да не се оплаче от господаря на къщата.
Добрите хорица извънредно много се стараеха да перифразират оскърбителните думи «джи» и «киуен», означаващи «куче», за да окажат своята почит към «притежателя на два чифта крака и опашка». Дегенфелд го възприе като нещо, което се самоподразбира. Та нали нямаше да му навреди, ако на неговата любимка веднъж се удадеше възможност да спи в китайско легло.
Той бе забелязал, че на него и спътниците му бяха определили една редица от съседни стои. Тръгна да ги навести и ги завари събрани при капитана. Бяха предпочели да бъдат заедно. Всеки имаше в устата си запалена лула, а на масата стоеше голяма порцеланова купа с тютюн. На въпроса на Метусалем Търнърстик поясни:
— Да не си мислите, че тук само вие можете да пушите? За съжаление не бях разбран, когато поисках тютюн от обслужващите креатури. Изглежда хората тук говорят ужасен китайски, но накрая Лианг-си все пак стигна до разбирателство с тях какво искаме. Как се чувствате в този дом?