— Ние не принадлежим към тях.
— Не? Че какви сте тогава?
— Ние сме Тиен-шу-киао-мин [117].
— Ако това е вярно, значи ние сме приятели, тъй като и ние, и християните почитаме един истински бог, чийто пророци са били Мохамед и И-сус (Исус). От вашата вяра и по облеклото ви съдя, че идвате от далечна страна. Имате ли всъщност някакви паспорти у себе си?
— Да, имам един голям, специален куан от Величествения владетел.
Колко непредпазливо бе това изявление, Дегенфелд разбра веднага, тъй като китаецът произнесе:
— Значи ти ме измами, понеже такъв куан може да получи само китаец. Аз ще разследвам строго случая, а сега трябва да ме последвате.
— Да, не би като пленници?
— Да. Всяка съпротива само би ви напакостила, погледнете нагоре към моста!
Едва сега тримата спътници забелязаха, че горе е спрял отряд от около петдесет ездачи, които водеха за юздите конете на другите и гледаха в долината, готови за бой. Въпреки това студентът отговори:
— Ние въобще не се страхуваме от вас, тъй като имаме толкова много куршуми в тези малки оръжия, че бихме могли да ви избием. Но понеже ви казахме истината, то няма от какво да се боим. Така че ще дойдем с вас.
— Тогава тръгвайте и да не се опитвате да ни избягате. Няма да ви се удаде.
Той се обърна към моста и даде знак с вдигната ръка, след който конниците се отправиха към къщата. Тримата бяха взети от останалите по средата. Скоро стигнаха височината и получиха възможност да видят между дърветата разположения край пътя хан. Няколко войника стояха отред. Виждайки приближаващите конници, те начаса побързаха да се скрият зад къщата с викове:
— Куай-тзе лай, куай-тзе лай. Зук ч-кию ни-мен! (Куай-тзе идат, куай-тзе идат. Бягайте бързо!)
Останалите изхвърчаха навън и изтичаха с най-голяма бързина зад къщата към конете. В следващия миг ги видяха да бягат в галоп, и то в посоката, от която те, храбрите закрилници, бяха дошли преди туй със своите повереници.
— Ето че наш’те герои си плюха на петите — изказа се Готфрид. — Кой зная дали нявга ща ги видим отново!
— Наистина трудно — съгласи се Дегенфелд. — Цяло щастие, че не отмъкнаха със себе си нашите коне и товарните животни!
— Времето не позволяваше. Желая им здраве и дълъг живот, а на нас изход от кашата, в която се набъркахме.
По-голямата част от мохамеданските ездачи препуснаха след войниците. Останалите спряха на пътя да изчакат предводителя. Сред тях се намираше възрастния мъж, когото Дегенфелд бе приел под закрила. Разпознавайки последния, той си проби път с коня и каза:
— Тези трима господа пленени ли са? Те са мои доброжелатели, понеже ме избавиха от смъртта.
— Тези ли бяха? — запита предводителят. — Това ще им спаси живота. Сега остава само да проверим дали наистина са християни, което не вярвам, тъй като притежават специален куан от императора.
Търнърстик, минхер и двамата братя бяха излезли от къщата.
— Какво означава това? — викна първият към студента. — Та вие направо имате вид на пленници!
— И е така — отговори споменатият. — Тогава ние ще ви освободим!
— Не. Нещата ще се разрешат по мирен път. Елате само с нас вътре!
Хората вързаха конете пред къщата и се отправиха към стаята, чийто притежател от страх пред «дяволските синове» не се мяркаше никакъв. Там взетият под закрила от Метусалем човек трябваше да разкаже как е бил нападнат от войниците и как са го спасили странниците. Едновременно с това лицето на водача ставаше все по-любезно. Той огледа изпитателно чужденците и попита:
— От коя страна всъщност сте дошли в Средището на земята?
— От страната на Тао-дзе-куе — отговори Дегенфелд.
— Вярно ли? Аз познавам един Тао-дзе-куе, който е много богат и е приятелски разположен към нас. Той често подкрепя нашите, когато биват гонени и се намират в беда и опасност.
— Как се казва този мъж?
— Тук у нас се нарича Ши [118], но в своята родина — Сай-тай-най.
— Я гледай! Не притежава ли той един Хо-тзинг [119]?
— О, дори няколко. На него принадлежи и една местност, където от земята блика някаква течност, наричана Ши-йой [120], и която може да гори в лампи. Познаваш ли го?
— Разбира се. Този мой спътник, който се нарича Лианг-си, служи при него, а този младеж тук е братов син на Сай-тай-най и иска да го посети.
119
Хо-тзинг — огнен кладенец (квалифицира въглищните мини, но също и петролни извори и други подобни) (Б.а.)