Той разтърси ръката на холандеца. Готфрид също я сграбчи, стисна я въодушевено и се провикна:
— Ето и моите пет пръста. По-късно може би ша притисна даже милото ви лице към моето кипящо от благост сърце. Бъдете един от нас, и то най-дебелият от ’сички! Поздравявам ва кат’ достойна за нашия чорап бримка. Дано благодеянията ви нивгаж не пресъхнат, а прозрението ви нивгаж не намалее! А сега чашите, защото сражението трябва да почне!
— Не, не — отклони дебелият. — Никакви малки чаши! Искам и аз веднъж да пия от тая грамаданска стъкленица! Искам да покажа, че мога не само да ям, ами умея и да пия!
Предложението беше радушно прието. Чашата тръгна — отново и отново напълвана — от един към друг. Само Рихард Щайн беше пощаден, а нюфаундлендерът трябваше да пости. Минхер ван Ардапеленбош изпи точно като другите чашата до капка. Той изрази с най-причудливи думи радостта си, дето е намерил едно толкова добро «Reizegezelschap» (общество за пътуване).
— Ето как стана от Савел на Павел! — захили се доволно Готфрид. — Първом са нарекохте наш враг, а сега ни посветихте цялото си сърце. И к’во всемогъщество ва тласна в наш’та прекрасна среда?
— Това, че пиете така славно бирата, обърна враждебността ми, а после си казах, че минхер Метусалем може би ще съумее да ме оздрави.
— Ще видим — кимна Синьочервеният. — За тая цел обаче трябва първо да ви опозная по-отблизо; трябва да ви наблюдавам, за да мога да открия същинското огнище на болестта. Едва тогава мога да се заловя с нея и да я прогоня.
— Точно както минхер Готфрид змея — кимна дебелият.
— Кого? Какво? Змей ли? Готфрид, Готфрид, изглежда си отпуснал юздите в мое отсъствие! Ще трябва да ги стегна! Значи искате да останете в Китай, манхер Ардапеленбош? Де се установите завинаги тук?
— Да, желая го именно заради здравето си. Искам да купя някоя плантация, а ако не намеря, ще си направя.
— Но къде?
— Още не зная, затова ще търся навсякъде.
— Нима говорите и разбирате китайски?
— Ни най-малко.
— В такъв случай е много рисковано да се отправите към вътрешността на страната.
— О, аз не се страхувам. Ще взема със себе си преводач. Нашият консул ще ми препоръча някой. Няма защо да се безпокоя. От кого да се страхувам? Никога не нося парите със себе си, на Rug (гърба) ми висят две пушки; Kruit (барут) и Kogels (куршуми) имам предостатъчно.
— А решил ли сте вече накъде ще се отправите от Кантон?
— Не, ще питам консула.
— Струва ми се, че вашият лекар ви е наплещил глупости. Имаше ли той някакъв интерес от заминаването ви?
— Абсолютно никакъв, макар неговият Schoonvader (тъст) да купи от мен плантацията.
— Ето какво било! Вие сте един мил, доверчив хер. Имате ли семейство?
— Жена и деца нямам. Но моят Grootvader (дядо) е още жив в Нидерландия. Той живее при моята Zuster (сестра) и има много добър подслон.
— Няма ли да ви е по-добре да отидете при тях в родината си?
— Не. Нидерландия не е подходяща за здравето ми. Аз обичам отечеството си, но там не е достатъчно топло. Там няма да мога да ям и да пия. Цялото ми Lichaam (тяло) ще се поболее от Hoofd (главата) до Voeten (петите). Какво ще ме ползва Vices (месото), като не мога да го ям и Wijn (виното), като не мога да го пия? Ще изпосталявам все повече и повече, докато накрая стана като Breinaald (кука за плетене), а ръцете и краката ми заприличат на Draad (конци). Предварително виждам смъртта пред очите си. Не, аз бих бил един нещастен речен кон, ако пожелаех да отида в Нидерландия. Оставам тук, защото не искам да умра.
— Че имате ли всичко, което ще ви е необходимо за пътуването?
— Имам си paspoort (паспорта) и навсякъде кредитна сметка. От повече не се нуждая.
— Е, ние сме по-добре екипирани от вас и нека видим как ще се погодим. Тъй като не можем да отпътуваме още днес, предлагам да разгледаме Хонконг. Така ще имам възможността да ви покажа джонката. Готфрид, натъпчи лулата и налей нова вода в балона!
— Т’ва всъщност би могъл да стори келнерът или камериерът. Тук аз съм желан и уважаван вояжьор [44], чието човешко достойнство не са съвместява с чистенето на вехти лули.
— А, тъй значи! На господин ли се каниш да си играеш? Нямам нищо против да опитаме по твоя начин, после аз ще замина с някой друг ваксаджия. Предупреждение за напускане нямаме; предплатата, която имаш, ще ти подаря.
— К’во? Изгонен ли ша бъда? Таман т’ва ми липсваше на ’сичкото отгоре! Тогаз предпочитам ’се пак да са нахвърля на доброто наргиле с обичайната вдъхновеност! Оставам за вас верния Готфрид заедно с Буйон с най-дълбока преданост, както отнапреж!