Выбрать главу

— За какво са ми ключовете, като не искам да ги зная! Моите ключове са окончанията; с тяхна помощ прониквам до дълбините на езика, ама писмото ми е като лебервурст. Хайде да ги зарежем тия работи и да се качим по-добре на палубата на джонката. Но ще ви помоля, Метусалем, да си мълчите! С вашия книжовен китайски лесно можете да разберете всичко погрешно.

Дегенфелд кимна в отговор и се приготви да се качи, ала капитанът го улови за синьото кадифено, украсено с шнурове сако, дръпна го обратно и каза:

— Спрете, Музеналманах [46]! Аз ще говоря и трябва следователно да съм пръв. Казвам се Тър-нинг сти-кинг и предявявам правата си на мандарин.

— Хич и нямам нещо против, стари морски вълко! Но трябва да ви предупредя: не се наричайте мандарин пред китайците!

— Защо не? Да не би да смятате, че ще открият магаре под лъвска кожа, и аз ще бъда наказан за задигната титла?

— Също е възможно, но аз не това имах предвид, а нещо друго. Китайците въобще не познават думата мандарин.

— Не? Тогава са прекалено глупави! Щом ние я знаем, трябва толкова повече да е в употреба при тях!

— Не е точно така. Мандарин идва от санскритската дума мантри — мъдър съветник, министър. Португалците чули тази дума и я трансформирали в по-леснопроизносимата «мандарин». Тази титла те прикачили после на китайските чиновници. Китайците обаче никога не употребяват тази изцяло чужда за тях дума. Те наричат всички свои чиновници Куан — дума, обозначаваща покрив, сиреч място, където са събрани много хора. За по-точно разясняване добавят йероглифа Фу, който означава «баща» или «старец», с други думи опитен, мъдър мъж, значи подходящ за чиновник. «Куан-фу» означава следователно множество от умни хора, чиновници. И тук човек отново различава цивилни и военни служители; първите са наречени Ван-куан — литературни чиновници, а на последните им казват «ву-куан» — храбри чиновници. Така че вие не бива никога да се наричате «мандарин», също не и с общото «куан-фу», а понеже сте генерал-майор, значи военен, спадате към подразделението «ву-куан». Да си го отбележите!

Търнърстик се почеса зад фалшивата плитка.

— По дяволите, каква беда! — въздъхна той. — Куан-чу, венг-куан, вау-куан. Това е такава чу, венг- и вау-куан неразбория, че ушните ти висулки да се съберат чак на тила!

— Вие изговаряте думите изцяло погрешно!

— Поради разните куани! Я кажете още един път що за птица съм! Вече ще го запомня.

— Ву-куан!

— By, ву, ву, ву-куан! Сега това «ву» го наместих здраво в главата си, стига само да не забравя пак онова куан. Това е един много лош китайски. Правилното окончание липсва; накрая трябва да има «нг», «вунг-куанг». Така би било на класически китайски. Дали нямате молив в себе си?

— Да, ето.

— Благодаря! Нека по-добре си го запиша това «ву-куан», към чиято секта из един път се причислих, и то тук на ветрилото, та да ми е постоянно пред очите. Не ми ли текне веднага на ума, отварям ветрилото и моята военна класа ми повява. Великолепна мисъл! Човек би трябвало всъщност всяка китайска дума, която лесно би могъл да забрави, да си отбелязва на ветрилото.

— Колко голямо ще трябва да е то тогава за вас?

— Колко голямо? Ах, май се занасяте с мен? Мисля, че моята глава побира точно толкова, колкото вашата!

— О, дори къде повече. Та нали плитката ви го доказва. Как се казва плитка на китайски?

— Сигурно плитконг или плиткенг.

— Не. Този път сте погрешно осведомен.

— Че как тогава?

— Пен-тзе и се превежда «син на мозъка». Китайците изхождат от гледището, че на здрава глава израства и здрава, значи порядъчно дълга плитка. От това следва, че една дълга плитка е сигурен белег за добър мозък, за умен мъж. Ето защо те се присмиват на късите ни коси и ни смятат за будали. Колкото по-високопоставен е китаецът, толкова по-дълга и дебела е неговата плитка — дали природно или изкуствено, отделен въпрос. И тъй като вие притежавате една такава величествена плитка, а аз за съжаление нямам никаква, то трябва духовно неимоверно да ме превъзхождате.

— И то сигурно е много вярно. Чакайте, трябва веднага да си запиша плитката. Значи «пен-дзе»?

— Не, защото «дзе» означава «четири».

— Следователно «пен-се»?

— Също не, защото «се» има значение на академична степен, докторат.

— Да не би «пен-зе»?

— Нищо подобно, тъй като «зе» има смисъл на любов, цвят, фигура, живопис. Трябва да поставите едно твърдо «т» пред «з»-то.

— Което ще рече «пен-тсе»?

— Невъзможно, «тсе» означава именно: себе си, лично, самобитност, вътрешен мир, еднаквост и сравняване.

вернуться

46

Музеналманах (нем.) — годишен стихотворен сборник (Б. пр.)