— Well (И тъй) — попита първият на английски; — did you hear anything (подслуша ли нещо)?
— Извънредно много. Сега ги познавам така добре, сякаш седмици наред съм бил техен прислужник. — Малаецът сега говореше един много добър американски английски, докато пред пасажерите даваше вид, че го заваля. — Четирима от тях са немци, а дебелият е холандец.
— Rich? (Богати?)
— Според вида им имат много пари у себе си.
— А какви са? Оня със синьо-червения нос каза, че бил от висшата аристокрация. Назова своя родоначалник Адам.
— Вярвам го. Адам е първият сътворен човек, следователно родоначалник на всички хора.
— Значи тоя човек ме е излъгал?
— Може би редицата на неговите деди е прославена. Той и двамата му придружители носят носия униформата на онези млади хора, които в Германия искат да станат куан-фу.
— Значи още не са такива! Тези мошеници! Какви са другите двама?
— Дебелият е хонг-тзе, търговец, който възнамерява да основе тук някакво предприятие, и следователно трябва да има много пари в себе си. А оня с китайското облекло бил хо-чанг като теб. Той е малко смахнат и се представя за фу-тсианг.
— И какво се канят да правят тия немци в Китай?
— Търсят чичото на най-младия от тях, който бил богат, много богат. Търсят също една жена и децата й.
— Това ли чу? Нима те говореха на английски?
— Не, на немски, на матерния си език.
— А ти разбираш ли го?
— Да. Нали знаеш, че съм чистокръвен янки и съм избягал от моя капитан, защото забих ножа си в тялото на един моряк и щяха да ме оковат. Дойдох на «Кралицата на водите», където никой, няма да ме намери и много повече ще ми хареса, когато тепърва овладея по-добре китайския. Пътувал съм с немски моряци и дотолкова научих езика им, който е сходен с английския, че доста добре разбирам петимата пасажери.
— Това е отлично! Продължавай да си слушаш, но не се издавай! Ще те възнаградя богато. У себе си ли държат парите?
— Естествено! Но тези хора не носят състоянието си в метал, а във вексели и други книжа.
— От тия неща нищо не разбирам. В такъв случай ще им прибера монетите, а книжата ще продам на Хуи-чу [54] в Шан-тоу.
— Значи нямаш намерение да отиваш към Куанг-чеу-фу?
— Дори и през ум не ми минава! Докато типовете спят, ще излезем в открито море.
— Но сега има прилив, ще ни е трудно да се придвижим.
— Ще чакаме, докато настъпи отливът.
— Хората ще забележат.
— О, не, защото ще им сипем опиум в питиетата, а бризът от сушата ще ни отнесе безшумно в морето, където ще ги хвърлим във водата. Документите ми са в ред, така че мога да отплавам, когато ми е угодно.
— Да ги удавиш ли искаш?
— Разбира се! Ти да не би да им съчувстваш? Мислиш, че трябва да ги оставя живи, та после да издадат, че моята «Шуи-хой» е Тзеулунг-йен?
— Не мисля така. Но сега още не бива да умират, а едва по-късно — в Шан-тоу при Хуи-чу.
— Защо?
— Защото без тях няма да можем да продадем или оползотворим по друг начин книжата им. Зная го.
— Ти действително трябва да го знаеш по-добре от мен. Необходимо ли е всъщност да присъстват?
— Да, те трябва да дадат съгласието и подписите си.
— Няма да го сторят.
— Ще го сторят, защото ще им кажеш, че в противен случай ще умрат. Те ще помислят, че по този начин ще се откупят от смъртта.
— И когато го сторят, все пак ще ги убием! Нали това имаш предвид?
— Да.
— Ти си умен мъж и ще бъдеш добре при мен. А сега се връщай при тях и се опитай да узнаеш още нещо! Въпреки оръжията им ще ги надвием лесно, защото ще спят като мъртви. Само кучето ме безпокои. То е грамадно, силно животно.
— Дай му отровно месо!
— Имаш право. Съветът ти е добър и аз ще го последвам. Хайде сега върви! Ние ще се заемем с конг-пит и ще ги поканим. Така ще ни се предостави възможност да им дадем да пият Сам-ху с опиум.
— И на още нещо искам да ти обърна внимание. Може би ще им хрумне и те да зададат въпроси на духа. Ако той е разумен дух, лесно може да аранжира отговорите си съобразно сведенията, които ти дадох.
Той си тръгна и се отправи към каютата, където завари пътниците да се устройват възможно най-удобно. Докато им помагаше, си служеше отново с неправилен английски и внимаваше за всяка дума, която биваше изговаряна.
След това дойде капитанът, за да вземе пасажерите си за конг-пит.
В Китай хората обикновено пишат с помощта на фина четчица. Названието «Слизане до четката» следователно охарактеризира процес, при който някакъв дух слиза, за да отговори писмено на поставените му въпроси с помощта на специално конструирана за целта чупка. Духът не се показва като видима фигура, а винаги си служи с определено лице с изтъкнато положение, за да се появи. Следователно човек си има работа — точно както на нашите спиритични сбирки — работа с «медиум». Това така наречено писмено общуване със света на духовете съществува в Китай вече от столетия и е интересно да се знае, че и конг-пит принадлежи към онези «открития», с които китайците са ни изпреварили.