— А личните оръжия?
— Мечове, копия, брадви, ножове, стрели, лъкове и стари пищови. Освен това какви ли не пушкала.
— Последните добри ли са?
— Не. Някои имат стари фитилни сачмалии, наричани «ниао-тзинг», което ще рече «пушка за птици». После старите трицевки, водещи се под името «сан-ян-чунг» — «пушка с три дула». По-нататък има пушки със затвор, казват им «тзе-лай-хо-тзианг» — «самогърмящи пушки». Срещат се също така пушки за сачми, носещи наименованието «слаби пушки». И накрая видях и въздушни пушки, наричаме ги «фунг-тианг», което означава «вятърна пушка». В манджурския език се водят под названието «чиргабуку миоочан», което трябва да се преведе като «пушка със затворен въздух».
— Ей, та това са цял куп инструменти на смъртта. Човек наистина би могъл да се уплаши — ухили се Метусалем.
— Боите ли се? — попита китаецът угрижено. Същевременно погледна разтревожено студента. Китайците ни най-малко не се славят с лична храброст и този тук много вероятно не правеше изключение. Вярно, имаше честна, будеща доверие физиономия, но беше дребен и слаб и в никой случай нямаше вид смел човек или чак пък на герой. За него вече бе достатъчно храбра постъпката да се отрече от пиратите и да отиде при немците. Нима се беше излъгал в надеждите? В този случай за него навярно щеше да е по-добре да си бе останал при китайците. За да го подложи на изпитание в това отношение, Метусалем отвърна:
— Зловещо ми е естествено. Повече от шейсет неприятели, въоръжени по този начин! Какво можем да направим срещу топовете?
— Олеле, господарю! За опасни ли ги смятате?
— Много!
— В такъв случай ще ме посъветвате да се промъкна обратно, та да не узнаят пиратите, че съм бил при вас?
— Не мога да ви посъветвам нито да го сторите, нито да не го сторите. Но според мен, мястото ви е при племенника на вашия шеф.
— Ама тук ще ме застрелят!
— Ами! Не си го мислете! Аз само исках да ви изпитам и за съжаление узнах, че в случай на битка не бива да разчитаме прекалено на вас. Но не всеки може да бъде голям воин; трябва да има и мъже на мира, търговци, петролни бизнесмени и други. Мисля, че ще ви измъкнем заедно с нас. Или и вие ще кажете, минхер, че искате да си спасите живота като станете морски разбойник?
— Ik met (аз не) — отговори запитаният. — Ik heb geweren en een mes. Ik ben een groot veldheer. (Аз имам пушки и нож. Аз съм голям пълководец.)
— А ти, Готфрид?
— Е, щом питате, мога само да ва съжалявам! — сгълча го добродушно носителят на лулата. — Шепа китайци не могат ма изкарат от спокойствие. Ша издухам тез’ типове с мой обой, та из въздуха ша са носят само.
— Хубаво! А вие, капитане?
— И мен ли питате? — рече Търнърстик. — Не мога да ви кажа нищо повече, освен че съм моряк, който е бил в големи опасности.
— Добре, в такъв случай сме единодушни. Сега какво да правим? Къде спят моряците?
Въпросът беше отправен към китаеца. Той отговори:
— Долу в трюма при топовете.
— Винаги ли там спят?
— Да.
— Значи организацията е съвсем различна от тази на нашите кораби. На палубата трима вахтени и кормчията, а всички останали долу. Невъзможни порядки, особено за пирати! Къде спи капитанът?
— Обикновено тук, в съседство — отвърна китаецът. — Но днес не се осмели, понеже се страхува от пушките ви. Куршумите лесно биха преминали през тънката стена. Той се намира наедно с корабопритежателя и свещеника в задната каюта.
— Това е добре. А сега ми кажете по-напред как да ви наричам. Вие още не сте ни казал името си.
— Името ми е Лианг-си.
В превод то означава «Добра сделка», от което може да се заключи, че приносителят притежава делови качества, но не бива да се очаква войнствен характер.
— Мен — каза студентът, — можете да наричате различно. Казвам се Дегенфелд, от време на време и Метусалем. Но ако предпочитате да си служите с китайски, викайте ми «Тзинг-хунг».
— Тзинг-хунг? — попита китаецът учудено. — Та това означава «Синьочервения»! Така ли ви наричат?
— Да, така, и то заради носа; това е моето шенг-минг.
— Студентското ви име? Какво сте следвал?
— Онова, което вие наричате «чу».
— Значи всичко?
— Да. Имах малко желание, но много време; ето защо учех всичко, а сега не мога нищо. Но позволете да ви назова имената на останалите господа! Този хер е капитан Търнърстик, чието име ще бъде изговорено от някой китаец, който не знае нашия език, като Ту-ру-не-ре-си-ти-ки. Слугата ми Готфрид — думата би трябвало да звучи Го-то-то-фи-ри-ди. А този, скъпи ми приятелю, се казва Ардапеленбош, което славният китаец ще произнесе А-ра-да-па-пе-ле-не-бо-шо [62]. А сега трябва да питам нашия обичан капитан Ту-ру-не-ре-си-ти-ки нещо: от колко ръце се нуждае един хо-чанг, за да извърши маневра с джонката?