Отвън стоеше някакъв китаец, който бе доста добре облечен, значи би трябвало да заема добро положение в обществото. Виждаше се и онзи, за когото се отнасяше изсвирването. Той с положителност спадаше към най-долната сган. Беше босоног, панталоните му стигаха едва до коленете, а вместо сако или яке носеше някакво изготвено от дълги стръкове трева наметало с формата на яка, спускаща се от врата до корема. Главата му не беше покрита и украсена с тънка плитчица, силно наподобяваща опашката на плъх.
Покрай зида минаваше прав, тесен път, от другата страна на който имаше отново зид и зад него градина. По този път, между двата зида, идваше забързан мъжът.
— Чинг, чинг, та банг! — поздрави той още отдалеч. «Та банг» означава едър, крупен търговец.
— Не кряскай толкова! — предупреди го другият, разбира се, на китайски. — Не е необходимо някой да чуе, че тук има хора. Защо ме накара да те чакам толкова дълго?
— Аз стоях малко по-горе и чаках твърде стария господин.
Когато китаецът иска да мине за много вежлив, нарича себе си твърде млад, а събеседника си — твърде стар. С «твърде стария господин» той следователно имаше предвид другия, макар оня да бе най-много наполовина на годините му.
— Е-е, обмисли ли нещата? — запита последният.
— Да. Не мога да го свърша.
— Защо?
— Прекалено рисковано е, а не носи нищо.
— Луд ли си, или си забравил колко ти предложих?
— Не съм забравил, хиляда ли.
— Е, не е ли достатъчно?
— Не, твърде малко е.
— За задигането на един бог? Работата, напротив, е много лесна.
— Е, да, ама аз не само трябва да задигна бога, ами и да го домъкна в центъра на града, че и даже да го заровя в градината на лин [79]. Това е трикратен труд.
— Не, само едно-едничко дело е.
— Открадването на бога, донасянето на бога и заравянето на бога — това са три съвсем различни деяния. Аз трябва следователно да получа три хиляди ли.
— Мошенико! Давам хиляда, повече не!
— Нека по-възрастният господин размисли, работата не е толкова лесна. Богът е от метал, наполовина на моя ръст и много тежък. Ще ми е необходим още един мъж.
— Ти си достатъчно силен. Познавам те и знам какво си способен да извършиш.
— Бих могъл вероятно да го нося сам, но не и да го докарам в града, защото трябва да го наместя в паланкин. А за него са нужни двама души.
— Това действително е вярно.
— Значи трябва да получа най-малкото две хиляди ли — хиляда за мен и хиляда за другия.
— Но през деня ти не можеш да откраднеш бога, а нощем улиците са затворени, така че няма как да го доставиш!
— Ще го задигна по здрач. Сега улиците ги затварят едвам един час след спускане на вечерта. При това положение имам предостатъчно време да го донеса и заровя.
Като говореше този човек за един час, то по нашето времеизмерение това означаваше два. Китаецът всъщност има дванадесет двойни часа, наричани «ши», като първият трае от единадесет до един часа през нощта.
— Не се претоварвай чак толкова! — предупреди другият. — По-добре го задигни днес, а утре го занеси при съседа ми.
— Нямам скривалище, в което да го съхранявам до утре. Нека моят господар Винг-кан разсъди, че ще се вдигне голяма олелия, когато се разбере, че в храма липсва един бог. Целият град ще изпадне във вълнение, може би още тази вечер. Той трябва да бъде заровен веднага щом го отмъкна. Донасям го в сиют-ши и още преди хай-ши съм готов.
Двойните часове, както вече бе споменато, се наричат «ши» — дума поставяна сред йероглифите на дванадесетчасовия цикъл. Така възникват следните названия: тси-ши 11 до 1 часа чой-ши 1 до 3 часа юин-ши 3 до 5 часа мао-ши 5 до 7 часа шийн-ши 7 до 9 часа си-ши 9 до 11 часа нгу-ши 11 до 1 часа вей-ши 1 до 3 часа шин-ши 3 до 5 часа йеу-ши 5 до 7 часа сиют-ши 7 до 9 часа хай-ши 9 до 11 часа. Казвайки, че ще донесе «бога» в сиют-ши и ще е приключил още преди хай-ши, човекът значи имаше предвид, че ще дойде след седем часа и възнамерява да свърши със заравянето на откраднатата вещ преди единадесет. Той добави още:
— Моят по-възрастен повелител навярно съзнава, че не мога да го сторя само за хиляда ли. Пипнат ли ме, ще бъда обесен, може би дори набит на кол, защото открадването на някой бог се наказва по-строго от всичко друго.
— Зная го действително. Ето защо ще ти платя двете хиляди ли, при условие, че си свършиш честно работата, и върху мен самия не падне никакво подозрение.