— Ще я извърша така добре, че цялата вина ще се струпа върху съседа. А кога ще получа парите?
— Веднага щом донесеш и заровиш бога. Но това трябва да стане още тази вечер!
— Още днес? Това е добре. Колкото по-рано, толкова по-добре. Така тоя Ху-тсин ще бъде скоро-скоро наказан за обидата, за която всъщност аз все още нищичко не знам.
— Тя е двойна. Той умее да привлича купувачите, така че аз често седя по цели дни в дюкяна, без да съм прибрал и една ли. Ядосан от това, аз му казах, че има за жена дъщерята на един т’ой [80]. После той ме опозори публично, като заяви, че няколко от моите прадеди са умъртвени от палача, и можел освен това да докаже, че не съм почтен майстор-златар, тъй като съм работел с недоброкачествен метал и съм си служел с фалшиви везни. Сега ме изоставиха и онези клиенти, които все още имах.
— Първото от тези оскърбления действително изисква смърт. Никой не би го оставил ненаказано. Кой ще позволи да безчестят дедите му!
— Никой истински син на своите родители! Той твърдеше, че моите предци са били до един Тзиен [81].
— В такъв случай той наистина би трябвало да застане пред съдията!
— Това не ми отърва. Вярно, ще го накажат, ама и аз ще заплатя точно колкото и той. Тези мандарини приличат на дълбокия пясък, в който дъждът винаги се губи начаса; те са ненаситни.
— Но ако не бъде предаден на съдията, хората ще кажат, че навярно има право!
— Ако бъде пипнат като крадец на богове, то ще е свършено не само с живота, но и с честта му, а хората сетне драговолно ще ми повярват, като кажа, че е лъгал. За тая работа трябва да ме подпомогнеш ти и аз ще те очаквам тази вечер при градинската ми стена веднага щом настъпи сиют-ши. А сега нека се разделим. Мястото наистина е много усамотено. По тая причина и понеже ти живееш в Сам-пан, а мен никой не ме познава в тази част на града, избрах това място за срещите ни. Но някой все пак би могъл да дойде. Хайде да си вървим! Тсинг, тсинг!
— Тсинг леао!
Метусалем чу единия от тях да се отдалечава. Трябва да беше знатният, наречен от крадеца Винг-кан. Ясният шум от стъпките можеше да произхожда само от обуща, а наетият престъпник нали беше бос.
След няколко минути се чу друг шум. Звучеше като драскане с ръце и търкане на тяло по стената. Синьочервеният отстъпи бързо зад споменатия храст и се наведе, така че той напълно го заслоняваше. Непосредствено след това от другата страна на зида се появи лицето на крадеца. Той беше принуден да се катери, защото нивото на пътя бе по-ниско от това на градината, и сега погледна вътре, за да види дали не е имало евентуално някой свидетел на разговора. Като не видя никого, той скочи и се отдалечи.
За Метусалем това, което чу, бе от голяма важност. Някакъв бог, значи някакъв идол, трябваше да бъде откраднат от някакъв храм. Това беше престъпление, за което, както съвсем правилно бе забелязал крадецът, законът предвиждаше най-суровото, най-мъчителното смъртно наказание. И за каква сума рискуваше човекът живота си? За хиляда ли възлизаше неговият пай, значи приблизително шест немски марки!
Дали някакъв идол щеше да бъде отмъкнат от някой от многобройните местни храмове, или не, това можеше да е съвсем безразлично на Дегенфелд, но в случая се касаеше да бъде поставен под подозрение и съсипан един невинен човек. Негов дълг беше да го предотврати. Но как? Е, най-близо до ума беше, студентът да се сети за Тонг-чи, мандарина. На него щеше да разправи какво е подслушал, а с останалото нека се разпорежда той.
Той се върна в общата зала и шепнешком осведоми спътниците си за случката. Когато свърши, Готфрид направи гримаса и каза с поклащане на глава:
— Хубава страна, в която нито даже боговете са подсигурени срещу мошениците! К’во ша речете по въпроса, минхер?
— Wat ik zeg? Zai er een god worden gegapt? Dat is ongehoord; dat is nag nooit gebeurd. (Какво ще река? Някакъв бог ще бъде отмъкнат? Това е нечувано, това още никога не е бивало.)
— Ама и хубави богове ша са, щом са оставят един нехранимайко да ги замъкне сред зеленчуците! Но си е ’се пак във висша степен интересно. Едвам-що сме са появили и сме тоз час замесени в криминално деяние. К’во мислите да правите, старий Метусалем?
— Ти на какво мнение си?
— Е, аз всъщност хич не бих са намесил в тоз божи излет с носилка и бих предоставил на идола сам да брани кожата си, ама щом един невинен ша бъде тикнат към гибел, то бих посъветвал нещата да са донесат на «тукашнианг прокуроринг», както би рекъл нашият Търнърстик.
— Е — вметна бързо и ревностно капитанът, — да не би изразът да не е правилен? Няма ли едно анг, а също и инг? За моя радост чувам, че взимате все повече и повече уроците ми присърце. Ако постоянствате и занапред, скоро ще говорите китайски точно толкова добре, колкото и аз. Впрочем аз също съм съгласен: ние трябва да направим донесение. Тоя Ху-тсин изглежда е честен мъж, докато Винг-кан при всички случаи е мошеник. Ама каква е всъщност тая работа с прадедите? Наистина ли е смъртно оскърбление?