Той бързо изви встрани и седна зад един чимшир да изчака събитията. Най-важното сега беше да не вземе на Готфрид и Ху-тсин да им хрумне да напуснат скривалището си.
За щастие не мина много и отвън се чуха стъпки. Идваха неколцина мъже, тичайки бързо. Те спряха от другата страна на зида. Тежкото дишане показваше, че дробовете им са били много напрегнати.
Тъмната фигура напусна дървото и се промъкна към външната стена. Дегенфелд я последва, но естествено с най-голяма предпазливост, та да не причини евентуален шум.
— Шт! — прозвуча отвън.
— Шт! — отговори се отвътре.
— Тук ли е височайшият господин?
— Да. Носиш ли го?
— Дори два!
— Два? Един беше достатъчно.
— Тъй като всичко мина така лесно, взехме направо два.
— Двата бога не бяха ли твърде тежки?
— Не. Те са от дърво.
— От кой храм?
— От Пек-тиан-чу-фан [84], който не е много далеч и не така стриктно пазен.
— Значи успяхте, без да ви забележат?
— Да, но при следващата обиколка, когато удари хай-ши [85], непременно ще забележат липсата. Дотогава тук всичко трябва да бъде приключило.
— А как ще пренесем вътре боговете?
— Ние ще ви ги подадем и вие ще ги поемете.
— Добре, тогава бързо.
Метусалем чу въпросите и отговорите съвсем ясно. Два големи предмета бяха качени отвън на зида. Ювелирът къде ги спусна, къде ги остави да паднат. После заповяда:
— Сега влезте и вие самите вътре!
— Още не. Преди туй трябва да отнесем носилката настрани, та да не я види някой, в случай че мине толкова късно оттук.
Чуха се стъпките им. Скоро се върнаха и влязоха, прескачайки зида. Бяха двама души.
— Тук всичко наред ли е? — попита единият.
— Да.
— Никой ли няма в градината?
— Не.
— Няма ли да се уверим преди туй за по-сигурно?
— Вече го сторих. Два пъти обиколих градината.
— В такъв случай можем да започваме. Но къде?
— Недалеч оттук, където лежат инструментите. През деня огледах през зида и избрах едно място с по-рохкава почва. Донесете боговете!
Той тръгна напред, а двамата мъже го последваха с идолите, които бяха може би два аршина високи и следователно доста тежички. Спряха при инструментите.
— Тук ще копаем — каза бижутерът. — Само че тихо, та да не може нищо да се чуе! Има кирка, но лопатата вдига по-малко шум.
Двамата злодеи започнаха да работят, и то много трескаво, което даде повод на Винг-кан да забележи:
— Много се разбързахте. Ще ви чуят чак в къщата!
— Няма — гласеше отговорът. — Трябва да побързаме, иначе ще затворят портите. После ще ни заловят.
Те се стараеха с всички сили час по-скоро да приключат. Впрочем въобще и не се искаше да свършат много грижливо работата. Та нали знаеха, че заравят тук статуите, за да бъдат не след дълго открити.
Не беше минал и половин час, когато бяха готови с работата си.
— Тъй! — рече Винг-кан. — Това беше най-главното. Останалото ще дойде от само себе си.
— Как се кани сега моят повелител да подхване нещата? — попита единият от мъжете, най-вероятно онзи, с когото бижутерът беше говорил при градинската стена на португалската страноприемница.
— Ще изчакам, докато грабежът бъде разгласен.
— Това ще стане много скоро.
— После ще отърча до Тонг-чи тук в съседство.
— Но той не е мандарин на правосъдието!
— Не, ама все пак мандарин. Улицата ще е затворена, а тук не живее никакъв Синг-куан. Значи трябва да се обърна към него. Ще му кажа: чух, че са били откраднати два бога. Смятам, че моят съсед Ху-тсин е разбойникът.
— Мандаринът ще запита откъде е стигнал моят знатен старец до това подозрение.
— Разхождал съм се из градината и съм видял, че съседът заравя две статуи.
— Става! Това ще помогне! Та сега ние сме готови и молим за парите.
— Аз вече съм ви приготвил торбичките — тук са до зида. Ето ги. Във всяка по хиляда ли.
— Правилно ли са преброени?
— Съвсем правилно.
— Надявам се. Когато последния път оказах услуга на прастария господин, той бе сбъркал с цели петдесет ли.
— Аз никога не греша. Ти си ги преброил лошо.
— Не би ли изчакал твърде старият покровител, докато ги преброим?
— И къде пък се тъкмите да ги броите?
— Тук.
— В тъмното?
— Да. Не е необходимо да виждаме нещо. Ние ще пипаме парите.
— Тогава бройте, като имате желание. Но за мен е невъзможно да чакам. Ще отида да посетя другия съсед, за да го осведомя междувременно какво съм видял тук. Когато оповестят после кражбата и чуем, че са били откраднати два бога, той ще ме посъветва да направя донесение. А после ще ми послужи като свидетел. Веднага ще заключа тези инструменти тук.