— Те трябваше да ми донесат късмет, понеже никой вече не купува от мен. Но после смятах да накарам отново да ги върнат в храма.
— Тук в градината ли ги получи?
— Не. Аз не присъствах. Не смятах, че ще дойдат толкова рано. Когато после чух да се вика, че са били откраднати богове, не помислих, че са пожеланите от мен; по-скоро сметнах, че на някой друг му е хрумнала същата мисъл. Но след това дойде Ваша милост и ме поведе насам, където за свой ужас заварих тези двама мъже. Как са попаднали божествата под земята, не мога да кажа.
— Жреците ще го обяснят. Запази сегашната си откровеност и после може би ще избегнеш ужасната смърт, която положително те очаква, ако ти скимне в Синг-пу да дадеш други показания!
— Аз казах истината и ще поддържам думите си.
— Не е трудно да се помисли. Впрочем от най-голямо значение е кое учение изповядвате. Сигурно сте последователи на Лао-тзе?
— Да, да, да! — извикаха каже-речи в един глас тримата. Те не говореха истината, но веднага схванаха, че с този въпрос той им подхвърля спасителна котва.
— Значи не почитате Буда? Е, в такъв случай вие въобще не сте в състояние да проумеете какво голямо престъпление сте извършили. Като се имат предвид тези съображения, може би ще се отървете само с наказанието изгнание. Засега повече нищо не мога да ви кажа. Ще бъдете откарани заедно с боговете в Синг-пу. Отнасяйте се с дълбоко уважение към властите и се придържайте към сегашните си показания! Тъй като направихте пред мен откровени признания, ще ви препоръчам на милостта на съдията, комуто ще докладвам всичко. А за да не предизвикате шумотевица по нашата улица, ще се прехвърлите с полицаите през зида и ще тръгнете с тях зад градините.
Боговете и мошениците бяха прехвърлени през стената. Първите бяха настанени в носилката, с която бяха донесени, а последните бяха взети помежду полицаите и войниците. После се изгубиха в тъмнината на нощта.
Когато стъпките заглъхнаха, Тонг-чи запита оневинения бижутер:
— Твоята честност бе установена. Доволен ли си сега?
— Да, Могъщи покровителю. Ама искам Ванг-кан да бъде най-строго наказан!
— Той няма да избегне своето наказание.
— Но вашият повеляващ глас говори само за изгнание!
— Да, така ще се освободиш от неприятеля си. Или това не е напълно достатъчно за теб?
— Според мен законът изисква за такова престъпление смърт!…
Мандаринът пристъпи по-близо до него и заговори с приглушен глас:
— Ти желаеш неговата екзекуция, добре! Но съдията тогава ще узнае също, че боговете са били първо в твоята градина, а той ще попита кой се е постарал да ги прехвърли отсам. Ще те устрои ли това?
— Не, не! — побърза да отговори Ху-тсин.
— Тогава си мълчи и не искай на неприятеля повече, отколкото ще получи! Ти си се намирал в много голяма опасност. Аз не искам да знам как се е случило всичко, но този чуждоземен Куан-фу е спасил живота на теб и близките ти. Никой жител на тази страна не би се осмелил да стори това, което е извършил той. Преклони се пред неговата доброта и мисли за него с благодарността, която той може би очаква от теб!
Той се обърна и закрачи през градината към къщата, а другите го последваха. Ху-тсин улови ръката на Метусалем и го попита:
— Ще сдържи ли думата си моят знатен повелител и приятел в почетна възраст да ме посети утре, както обеща?
— Да, ще дойда — отвърна Синьочервеният.
— Кога?
— В предобеда, преди да съм разгледал града.
— Не зная по каква причина сте дошли в Куанг-чеу-фу, но вероятно аз ще мога да ви бъда по-полезен, отколкото считате сега за възможно. Могъщият Тонг-чи има право. Вие спасихте мен и семейството ми от гибел. Аз ще ви направя един подарък, чиято стойност може би ще ви е от голяма полза.
Вън мандаринът се качи в носилката и неговите гости сториха същото. На улицата хората все още стояха на отделни групи и поглеждаха любопитно паланкините. Те си казваха, че трябва да се е случило нещо необикновено, за да се отправи Тонг-чи в такъв късен час на посещение при двамата си съседи, ала гласно не даваха да се долови нито дума.
Когато пристигнаха вкъщи, мандаринът покани Метусалем да го придружи. Той го отведе в една стая, която изглежда бе неговият работен кабинет. Предложи му място срещу себе си. Лицето му беше сериозно, нещо повече — церемониално.
— Преди да се отправим към Тзау-фан [86] — каза, — трябва да споделя нещо с вас. Вие ме заставихте да ви се отблагодаря, но без малко да ме лишите от служба, състояние и живот. Никога не бъдете така непредпазлив като днес.