— Прощавайте! — помоли студентът. — Мислех, че постъпвам съвсем предпазливо.
— Напротив! Трябваше да ми разкажете всичко откровено.
— Така и възнамерявах.
— Но не го сторихте!
— Защото не си бяхте у дома, а аз все пак трябваше да действам. Ако бях изчакал завръщането ви, комплотът на Ванг-кан междувременно щеше да сполучи.
— Въпреки всичко аз щях да намеря средство да го изоблича и да спася Ху-тсин. Е, човек не може да промени станалото. Да се надявам, че тримата престъпници ще поддържат показанията си. В този случай на вас и на мен нищо не може да се случи. Хрумне ли им обаче да разкажат истината, тогава вие ще бъдете заплетен в нещата, а над мен ще надвисне голяма опасност, тъй като вие сте мой гост и аз нося отговорност за вас, дори с живота си. Случи ли се последното, ще трябва незабавно да бягате и за този случай ще ви дам един куан [87], който се подписва от върховните власти и се издава според закона само на висши мандарини и много знатни чужденци, и дано има силата да ви спаси от опасността, както вие ме спасихте.
Той отвори един подсигурен с няколко ключалки сандък и извади един голям, изписан с китайски йероглифи и снабден с няколко печата лист хартия. На неизписаните редове той вписа името на Метусалем и спътниците му, които този трябваше да му назове, после му прочете гласно документа. Преведено, съдържанието бе следното:
«В Името и Волята на КУАНГ-СУ, Всемогъщия владетел на Средното царство, Светлината на мъдростта, Първоизточник на справедливостта, Извор на милосърдието и състраданието да бъде известно с настоящото тук на всички Наши земи, народи и служители, че:
Ме-ту-са-ле-ме Де-ге-не-фе-ле-де великият, прочут и могъщ пратеник от царството на Тао-дзе-куе, има разрешението да пътува из всички Наши провинции, както и да остава колкото му е угодно. Негови светлейши придружители са:
Ту-лу-ну-ру-си-ти-ки,
Го-до-фо-ри-ди,
А-ра-да-пе-ле-не-бо-шо,
Сай-тай-най и
Лианг-си,
все господа и мъже, които притежават най-високите литературни степени и са издържали с чест всички изпити.
Нашата воля е те да разказват в родината си с гордост и вътрешно удовлетворение за образованието и достойнствата на Нашите нации и ето защо се отправя до всички органи на властта и чиновници строгата заповед да почитат Нашите специални пратеници, да изпълняват незабавно и безпрекословно техните повели, и да ги подпомагат във всичките им начинания.
Особено онези, които не отдават дължимото уважение на Ме-ту-са-ле-ме, ги заплашва скоропостижно наказание, а за да може да докладва незабавно, той се въздига с настоящото тук в ранга на Шун-чи-шу-тзе, без междувременно да е принуден да сваля облеклото на своята страна и да носи отличителните знаци на този ранг.»
Паспортът беше подписан от Най-ко, Великия секретариат в Пекин. Под Шун-чи-шу-тзе се разбира един от най-висшите чиновници, който като доверено лице на императора изготвя указите и решенията на монарха.
По-добра легитимация Метусалем изобщо не би могъл да желае. Той запита:
— Наистина ли този куан ще бъде почитан, сякаш е показан от някой висш мандарин.
— Абсолютно сигурно; един Шун-чи-шу-тзе стои над най-висшия мандарин, фактът, че сте чужденец, не променя уважението, което трябва да бъде проявено към този куан. Всички ваши заповеди ще бъдат изпълнявани начаса.
— Но ако поискам нещо, което е в разрез със законите на страната?
— Дори и тогава ще ви се подчинят. Ако някога попаднете в опасност, ще можете не чрез закона, а с престъпването му да бъдете спасен. Ето защо трябва да ви облека с такава власт, която стои над правилата в нашата страна.
— Но по-късно ще трябва да поемете отговорността, задето сте ме снабдил с този куан!
Китаецът направи неизразимо лукава физиономия. Сведе мълчаливо поглед пред себе си за известно време и после отговори:
— Не се ли случва и във вашата страна някой чиновник да изпадне в опасността да изгуби всичко, цялото си състояние, дори живота си?
— Състоянието си — ако го е спечелил по нечестен начин, живота си — ако е уличен в убийство и следствие на това осъден на смърт.
— Само тогава? Щастлива страна и щастливи са мандарините, живеещи там! Тук всеки се домогва до богатство и го отнема от своите подчинени. Спечелил ли съм някакво имущество, то нямам нито ден сигурност, че моят пряк началник няма да ме изобличи в тежко престъпление — независимо дали съм го извършил, или не — и да нареди да ме обезглавят, за да може да ми конфискува имуществото. За този случай е добре да се притежава един такъв куан. Само с негова помощ човек може да намери спасение чрез незабавно бягство.