— Изслушай ме — Виктор постави ръце на раменете й, принуждавайки я отново да седне на пейката. — Не бих те накарал да извършиш нещо, което може да те изложи на опасност. Пенелопа, ти все още си ми прекалено скъпа, макар и да не одобрявам решението ти да погубиш младостта си, омъжвайки се за онова префърцунено конте — при споменаването на Максимилиан гласът на Виктор враждебно се повиши.
— Преди да продължиш — студено рече Пенелопа, — ми позволи да те уверя, че няма да ти сътруднича по никакъв начин. Това е абсурдно!
— Така ли? — Виктор остана невъзмутим. — Малко информация оттук, малко оттам, просто ще си отваряш ушите и очите, а след това ще ми докладваш за чутото.
— Вече казах, не.
— Синьото острие — тихо каза Виктор, а в гласа му имаше повече омраза, отколкото при споменаването на Максимилиан. — Няколко дена бях по следите на този негодник. Той е тук, Пенелопа, и живее сред нас. Имам чувството, че е точно под носа ми. Усещам го. Толкова е близо.
— Не — отсече Пенелопа. — Твоите проблеми не ме интересуват, нито пък Синьото острие.
— Вече си чула за него?
— Разбира се.
— Той е истински негодник — избухна Виктор.
— Доста умен негодник, доколкото разбирам — каза Пенелопа, доволна да види Виктор, обзет от толкова силен гняв.
Той хапеше устни и бърчеше нос, като да бе усетил някаква неприятна миризма.
— Разбираш ли, смъртта на Хет Лаури ми създаде доста неприятности. Губернаторът е близък приятел на семейство Лаури. Въпреки че момчето предизвикваше размирици и си заслужи всеки удар с камшика, тази история постави под въпрос политическата ми кариера. Ако успея да заловя Синьото острие, инцидентът ще бъде забравен. — Виктор се втренчи напрегнато в нея. — Какво може да те накара да размислиш?
— Нищо — хладнокръвно отвърна Пенелопа.
— Имам отвратителното чувство, че онзи негодник е сред нас. Нищо чудно дори да е тук тази вечер. Всичко, за което те моля, е да си отваряш очите и може би да поразпиташ тук-там.
Пенелопа се усмихна. Въпреки че не се интересуваше от политика, тя уважаваше мъже като Синьото острие, които се бореха за онова, в което вярваха. Той освобождаваше невинни хора, а след това изчезваше в нощта.
— За Бога, скъпа, какво правиш в градината? Прекалено е студено, за да стоиш навън без наметало.
Предвзетият глас на Максимилиан бе истинско спасение за Пенелопа, която бе безкрайно щастлива да го чуе. Виктор хвърли поглед през рамо и се намръщи, а тя се възползва от възможността да стане и да се измъкне от сянката му.
Съпругът й я бе спасил, без дори да съзнава това.
— Би трябвало да ме удостоиш с поне един танц. Нали разбираш, от чувство за приличие — каза Макс, повеждайки Пенелопа към дансинга. Той я държеше безстрастно с хладните си и деликатни, но сковани пръсти.
Бе видял Чадуик и Пенелопа да разговарят и у него се бе пробудило едно дълбоко стаено и нежелано чувство, което мислеше, че отдавна е погребал. Ревност — чувство, за чието съществуване Макс не дръзваше да признае дори и пред себе си. Когато ги забеляза да излизат заедно в нощта, ревността взриви самообладанието му.
Сега той танцуваше със съпругата си, преструвайки се на безразличен.
Менуетът3 бе непоносимо бавен, а движенията на съпругата му — необикновено грациозни.
— За какво си говорехте с твоето приятелче? — попита той, опитвайки се да придаде на гласа си закачлив и непринуден тон.
Пенелопа вдигна към него съвършеното си лице, на което сега бе изписана невинна гримаса. Мили Боже, тя бе красива. Големите й тъмни очи го гледаха смирено, а изкусителните й устни бяха разтворени примамливо. Изглеждаше така очарователно, както в нощта, когато се бяха срещнали за първи път. Понякога Максимилиан си мислеше, че с времето ще претръпне и ще стане безчувствен за чара й, но в такива моменти с болезнена яснота осъзнаваше, че никога нямаше да се освободи от магията на тази жена.
— Нищо — излъга тя.
— Наистина ли? Мога да се закълна, че добрият ти приятел Виктор Чадуик спомена Синьото острие.
Пенелопа прехапа устни, а брадичката й потрепери. По усмивката на Макс разбра, че я е уличил в лъжа.
— Няма нужда да ми казваш, и сам мога да се досетя — прошепна той. — Кроите за Синьото острие участта на бедния Хет Лаури.
В очите й проблесна гняв.
— Мислех, че не се интересуваш от политика.
— Интригите винаги са ми били интересни — присмехулно рече той. — Удари в гърба, предателства и злодейства на болни умове. Скъпа, когато се женех за теб, нямах ни най-малка представа за твоето възхитително лукавство.
Тя не отвърна нищо, но очите й го пронизваха обвинително. Обикновено съпругата му успяваше да изиграе добре ролята на невинна жертва, но тази вечер талантът й изневеряваше. Пенелопа бе стиснала устни, а по лицето й се четеше гняв.
3
Менует — бавен дворцов френски танц от XVII-XVIII в., първоначално изпълняван по двойки с множество реверанси и поклони — Б.пр.