— Да — с усмивка я прекъсна Пенелопа. Щеше да бъде чудесно да живее под един покрив с Мери, да разговарят и споделят обедите и вечерите си, да се осланят една на друга винаги, когато имат нужда от близък човек. Двете отново щяха да бъдат неразделни, както преди.
Братовчедка й я погледна учудено:
— Няма ли поне да попиташ съпруга си?
— Не — бързо отвърна Пенелопа. Какво можеше да има Максимилиан против оставането на братовчедка й? Той и без друго постоянно отсъстваше, а дори и когато беше в къщи, рядко разговаряше със съпругата си. Нямаше никаква причина Мери да не остане при тях, Пенелопа бе сигурна в това. Точно сега тя отчаяно се нуждаеше от братовчедка си. — Максимилиан ще се зарадва не по-малко от мен.
— Не! — пръв на новината реагира Далтон, пристъпвайки гневно към Макс.
— Боя се, че да — с въздишка каза той. — Нямам разумна причина да й откажа.
— Тази братовчедка е истинска напаст — процеди през зъби Далтон. — Тя се завира навсякъде, пипа всичко, никога не остава на едно място, хаплива е и има остър поглед, а освен това…
— Достатъчно — рече Макс, а на устните му трепна първата усмивка от няколко дена насам. — Наистина ли мислиш, че две разглезени жени могат да навредят на Лигата на Синьото острие?
— Да — възмутено отвърна Далтон.
Джон и Бек се засмяха тихо.
— Присъствието й тук само ще усложни нещата — каза Флетчър глухо и думите му накараха усмивката на Макс да угасне. Светлините в кабинета му догаряха, Пенелопа отдавна спеше, а той бе сменил префърцунените си модни дрехи с обикновен кафяв костюм.
Така си е — съгласи се Луис, но Макс отгатна по гласа му, че се е примирил с новата ситуация. Останалите гледаха навъсено, но мълчаха.
— Откри ли къде е момчето? — Въпросът на Макс бе отправен към Джон.
— Ъ-хъ — тихо отвърна той. — Със сигурност не е успяло да стигне далеч. Забелязано е с група бунтовници на не повече от двадесет мили4 оттук.
— Как е то?
— Стреля чудесно с пушка — каза гордо Джон, — луда глава и всезнайко. Страхотно момче, напомня ми за това, какъв бях на неговата възраст. Сигурен ли си, че е брат на жена ти?
Макс сведе поглед към писалището, за да скрие появилата се на устните му усмивка. Новините на Джон го бяха зарадвали.
— Да, сигурен съм.
— Много жалко — неясно и дрезгаво както винаги промърмори Джон. — След няколко години можеше да влезе в Лигата.
— Това все още не е невъзможно.
Тайлър бе добре, но, колкото и силно да желаеше, Макс не можеше да сподели тази вест с Пенелопа, за да я успокои и да я накара да престане да се тревожи за брат си. Той не можеше да й даде правдоподобно обяснение за източника на тази информация.
Макс се опитваше да забрави за жена си, като работеше повече от всякога и избягваше срещите си с нея, но имаше моменти, когато мисълта за Пенелопа се прокрадваше в съзнанието му. Пенелопа — не такава, каквато бе в действителност, а за каквато я бе мислил.
— Готови ли сме?
Въпросът бе отправен към Бек, който бе натоварен с приготовленията за среднощното им приключение. В едно градче на отсрещния бряг на реката хората бяха сформирали милиция и се нуждаеха от пистолети, барут и щикове. Макс нареди на Бек да включи в пратката и дебели дрехи, обувки и храна, преценявайки че те ще бъдат по-необходими дори от оръжието.
Войната изглеждаше неизбежна и в колониите хората се бяха разделили на три групи: бунтовници, готови да се борят и ако се наложи, дори да умрат за свободата, лоялисти, верни на краля си, и такива, които искаха само да бъдат оставени да живеят необезпокоявани. Последните щяха да пострадат повече от всички останали. Мирът бе непостижима мечта, фикция, заради която се бореха мъжете и която рядко се превръщаше в реалност. Мирът бе сложно и неуловимо нещо, също като любовта, щастието и справедливостта.
Музиката бе прекрасна и караше Пенелопа поне за малко да забрави проблемите си. Музикалното дружество „Санта Чечилия“ представяше вечер на Бах, съставена почти изцяло от произведения за струнен оркестър.
Късно следобед Пенелопа дълго се бе опитвала да обясни на Максимилиан как не желае да ходи на този концерт, и сега се радваше, че в крайна сметка съпругът й бе успял да се наложи.
Максимилиан седеше срещу нея в частната им ложа, затворил очи и кръстосал крака пред себе си. Ръцете му бяха неподвижни, а от дългия му дантелен маншет се подаваха аристократичните му пръсти. Тази вечер и двамата бяха облечени в тъмносин сатен. За Максимилиан бе изключително важно да изглеждат идеалната двойка.
4
Миля — единица мярка за дължина, равна на: в древен Рим — 1500 м, във Великобритания и САЩ — 1853 м, в Полша (ост.) — 7467 м; морска миля — 1852 м. — Б.пр.