ЛЕВ ПУЧКОВ
СИНОВЕ НА ДЖИХАДА
Членовете на отряд № 9 се намират в заплетена ситуация. На пръв поглед рутинната задача да проследят заподозрян в злоупотреба с власт офицер се оказва далеч по-сложна. След като хората на полковник Иванов задържат офицера, семейството му е намерено зверски убито. Бързо става ясно, че в тихото и спокойно градче Пятигорск върлува банда кръвожадни престъпници. Но кои са те и какво целят, никой не знае. Мотивите за действията им са неясни дори за опитните бойци от отряд № 9.
Докато разследващите градят версии, неуловимите престъпници продължават с наглите си безчинства. Те дори успяват да ликвидират няколко души от специалните служби в базата на местната войскова дивизия. Освен това от ареста изчезват трима следствени, сред които и офицерът, задържан за злоупотреби. Събитията предизвикват истинска суматоха сред бойните части. За отряда на полковник Иванов обаче има само един път за действие: да намерят врага и да го обезвредят на всяка цена. Те няма да се спрат пред нищо, защото за тях успехът на тази мисия е въпрос на чест.
ЛЕВ ПУЧКОВ
СИНОВЕ НА ДЖИХАДА
РОМАН
Превод от руски Ива Николова
Издателска къща „Хермес“
ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ МОЖЕТЕ ДА ПОРЪЧАТЕ С ОТСТЪПКА
на електронната ни книжарница
както и на телефон: 0700 17 666 на цената на градски разговор
Очакват ви промоции и други изненади!
Леп Пучков
Оригинално заглавие: ПАСЬIНКИ ДЖИХАДА Copyright © Леи Николаевич Пучков, 2005 All rights reserved.
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2014 г.
Всички права над тази книга са запазени. Текстът или откъси от него, както и търговската марка, ие могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя.
© Ива Николова Митева, преводач, 2014 г.
© Георги Атанасов Станков, художествено оформление на корицата, 2014 г.
с/о Литературна агенция „АНТЕЯ РАЙТС“ — София
ISBN 978-954-26-1139-4
Някои от събитията, описани в книгата, са измислени. Наименованията на много от населените места, ведомствата и организациите са променени умишлено. Променени са и много от имената, които се срещат в текста.
ПЪРВА ГЛАВА
СЕРГЕЙ К0ЧЕРГИН
Абсолютна рутина…
5 ноември 2003 г., гр. Пятигорск
Полковникът, тоз чвор, във "Волга" се повлякъл,
нагъва шишчета и пие бира — истински сладур!
Но няма дълго да се кефи курволякът,
защото дебне го отзад един безшумен к…!
И по-добре, полковник, сам да се затриеш,
мъртвецът нищичко — и съвестта — не го боли,
в обратен случай нинджи две под трийсет
ще спретнат на гъза ти геноцид…
— Е, какво ще кажеш?
— Ние ли сме нинджите?
— А кой друг?
— А какво е това „под трийсет“?
— Ами, това е нещо междинно. Между двадесет и тридесет години. Само че защо се хващаш за дребни неща? Кажи ми как го възприемаш като цяло.
— По принцип ми звучи нормално. Но този „курволяк“… Какво изобщо значи това?
— Това е мъж, който е курва.
— Да, много силно казано… Ти ли го измисли?
— Аха. Готино е, нали?
— Абе, Вася… Сложил си го просто за да навържеш думите или в това има някаква смислова натовареност?
— Ама че го рече! Да не съм пълен тъпанар? Ако съм го сложил, за да навържа думите, щях да кажа: „…но няма дълго да се кефи този лидер“. Така е по-просто и по-ясно.
— И защо да е курволяк?
— Защото е продажна свиня. Продава родината си за пари мръсникът…
Има такава нация — офицери на Руската империя. Не допускам грешка, това е именно нация, а не просто професия или социална категория. При нас има аварци, чукчи, калмики, вайнахи и други, и други. Има и руски офицери…
Спомнете си какво съдържа определението за нация: от латинската дума natio — племе, народ; историческа общност от хора, която се създава в процеса на формиране на единството на тяхната територия, икономически връзки, литературен език и етнически особености на културата и характера им. Основният същностен принцип на нацията е общността на самосъзнанието и социалната структура, а също така и принадлежността към определена държава.
Общо взето, вече бях установил, че освен теорията всички останали съставни части на това определение важаха буквално по всички точки.
Икономически връзки: работническо-селска гвардия, монолитно братство на въоръжените бедняци. Неоспорим факт е, че в армията служат произхождащите от нисшите съсловия, а представителите дори на средната класа бягат от нея като нохча[1] от парче сланина с чесън.
Нохча — наименование на чеченците, с което те се самонаричат. — Б. а.