А нима е нормално, че всеки втори самодеен сапьор, когото амирът изпраща да минира шосето срещу сто долара, се взривява със собствената си взривна установка? Колко безпросветно задръстен трябва да бъде човек, за да не успее да запомни веднъж завинаги последователността па по-малко от десетина действия?!
Както и да е, няма повече да позоря братята си по оръжие, а просто ще направя обобщение. Според мен Русия изобщо не се спасява от безбройните терористични актове и диверсии заради образцовата работа на органите на реда, а благодарение на обстоятелството, че планинците са деца на природата. Това не е обида, а просто даденост и означава, че въпреки всичките си блестящи военни и комерсиални качества, в много отношения те са наивни и непросветени. Слезли са в града от средновековните си планини, зяпнали са от почуда и са започнали да правят безпричинни грешки, които не могат да се обяснят с нищо друго освен с първобитната им наивност. Живеят си по своите средновековни закони, които просто игнорират много аспекти от съвременността заради това, че планинците изначално не са в състояние да си обяснят същността им…
С банкнотите се справихме лесно. Майрбек беше сложил една върху друга шест банкноти от по петдесет рубли и ги беше пробол на четири места с една много тънка игла. Когато изпращал групата за подсигуряване (това станало още преди да пристигна тук), дал на командирите им по две банкноти — втората за всеки случай, за резерва, — а след това даде две и на мен.
Вероятността продупчването да бъде повторено преднамерено, беше изключена, тъй като при повърхностен оглед дупките не се виждаха и поне досега никой не бе забранявал на никого да носи пари в себе си. Както виждате, методът беше прост и ефективен. Измисли го самият Шамил.
Шарип също дълго ме разглежда и все не можеше да повярва на очите си.
— Нещо притеснява ли те?
— Абе, не. Хъм… Просто е малко Странно…
— Искаш ли да си свалим гащите?
Я стига! Всичко е наред, хайде да се хващаме на работа.
Въпреки че не беше прав, като не се съгласи. Не зная как стояха нещата при Артур и Илияс, но аз например не бях обрязан… Когато се стигна до посвещаването в тайнствата, вече беше ясно с какво, както и най-важното — сред кого ми предстоеше да работя. Моите куратори се консултираха с мюфтията и решиха да ме оставят така. Това беше допустимо в изключителни случаи. Казаха, че вярата трябва да е в душата, а заради огромната полза от моето дело на много неща можеше да се гледа през пръсти.
Зарадвах се на това решение. Първо, защото не съм мазохист и не обичам напразно да измъчвам телесата си. И без това никак не им е лесно. Второ, аз съм заклет атеист и никога не съм вярвал в никакви богове. И приех исляма просто като едно необходимо условие от договора. Щом новите ми работодатели искаха да им бъда брат по вяра, за мен нямаше никакъв проблем. Ако някой ден започнеха да ми плащат добре евреите, щях да приема и юдейството, стига да се налага. Защото това не беше най-важното. Нямам намерение да се присмивам цинично над чувствата на хората от различните вероизповедания, но просто си имам друга философия за живота… Кураторите бяха прави, като казаха, че вярата трябва да е в душата. А когато душата ти е празна, дори да влезеш в манастир, от това няма да има никаква полза…
Поговорихме си с Шарип. Обясних му какво искам. А той ме увери:
— Няма проблеми, ще го направим. Ще вземем пленниците, а с колата ще се заеме синът на Арсен, понеже той се занимава с пласиране на автомобили. Работилницата е негова. А и познава сигурни хора. Какво друго искаш?
— Засега нищо, по-нататък ще видим. Кажи ми кои са тези хора, с какво са въоръжени, как я карате…
Групата на Шарип се състоеше от четирима души, а медно с него ставаха петима. Всеки разполагаше с автомат АКМС и имаше по два пистолета, по десетина гранати, по две „Аглени“[17] и естествено, бойни ножове. Да сте срещани нохча без нож? Ако сте виждали такъв, значи зрението ми не е наред или нохчата го е скрил много добре…
Не го попитах за оръжието, защото и без това всичко беше ясно. Естествено, никой не го беше донесъл тук, защото беше опасно и глупаво да вкарваш оръжие в град, където е дислоцирана цяла дивизия. Можете да повярвате па опита ми, че на такова място се продава всичко, което ги душа поиска… Освен може би ракетните комплекси „Стрела“ и „Игла“. Понеже те бяха под специално наблюдение, държаха ги в обособен склад и ги охраняваха много сериозно.