Отправяше се към параклиса да вдигне тревога за Лука, когато видя светлина в прозореца на лечебницата. Обърна се към нея точно когато сестрата-ковчежничка излезе забързано в двора.
— Фриз! Ти ли си?
Той се запрепъва към нея и я видя да се присвива ужасено, когато забеляза окървавеното му лице.
— Светците да са ни на помощ! Какво ти се е случило?
— Някой ме удари — каза Фриз кратко. — Изгубих малкия господар! Вдигнете тревога, не може да е далече.
— При мен е! При мен е! В унес е — каза тя. — Какво е станало с него?
— Хвала на Господа, че е при вас. Къде беше?
— Открих го да се препъва из двора преди малко, когато отивах на утринната молитва. Когато го въведох в лечебницата, припадна. Бях тръгнала да събудя теб и брат Пиетро.
— Заведете ме при него.
Тя се обърна, а Фриз влезе със залитане след нея в дългата, ниска стая. От двете страни на стаята бяха подредени десетина легла — обикновени сламеници, с метнато върху тях неизбелено зебло. Само един от сламениците беше зает. На него лежеше Лука — смъртноблед, със затворени очи, едва дишащ.
— В името на светците! — промърмори Фриз, обзет от мъчителна тревога. — Малки господарю, кажи нещо!
Лука бавно отвори лешниковите си очи.
— Ти ли си?
— Хвала на Бога, аз съм. Благодари на Богородица, че съм аз, същият както винаги.
— Чух те да викаш, а после паднах по стълбите — каза Лука: говореше трудно, защото бе ударен по устата.
— Чух те да се свличаш като чувал с картофи — потвърди Фриз. — Кълна се в светците, чух те да падаш на пода! И някой ме удари…
— Чувствам се като прокълнатите в ада.
— Аз също.
— Поспи тогава, ще говорим на сутринта.
Лука затвори очи. Сестрата-ковчежничка се приближи.
— Нека промия раните ви — тя държеше бяла ленена кърпа и купа, от която се носеше ухание на лавандула и смачкани листа от арника. Фриз се остави да го убедят да легне на друго легло.
— В леглата ви ли ви нападнаха? — попита го тя. — Как се случи това?
— Не знам — каза Фриз, твърде зашеметен от удара, за да измисли нещо. Освен това, тя можеше да види отворената врата на склада така добре, както и той, и беше намерила Лука в двора. — Не мога да си спомня нищо — каза той неубедително, и, докато тя оглеждаше синините и драскотините по лицето му и възклицаваше при вида им, той се изтегна, оставяйки се на грижите на жена — рядко удоволствие за него — и заспа дълбоко.
Фриз се събуди в сивата светлина на студена зора. Лука похъркваше на отсрещното легло — леко сумтене, последвано от подсвирване. Фриз остана да лежи заслушан в равномерния звук известно време, преди да отвори очи, а после примигна, подпря се на лакът и се надигна. Не можа да повярва на очите си. Леглото до него сега беше заето от монахиня, лежаща по гръб, с лице, бяло като качулката й, която бе отметната назад, разкривайки влажната й обръсната глава. Пръстите й, сключени в молитвен жест върху напълно неподвижните й гърди, бяха посинели, ноктите — обточени сякаш с мастило. Най-ужасното от всичко обаче бяха очите й, които бяха ужасяващо отворени, със зеници, толкова разширени, че се виждаше само черно. Беше съвършено неподвижна. Явно — дори за неопитния, уплашен поглед на Фриз — беше мъртва.
Молеща се монахиня бе коленичила в краката й, неспирно нашепвайки молитвата на броеницата.[2] Друга стоеше на колене до главата й, шепнейки същите молитви. Тясното легло беше заобиколено с кръг от свещи, които осветяваха гледката като жива картина, изобразяваща мъченичество. Фриз се надигна и седна, сигурен, че сънува, надявайки се, че сънува, ощипа се с надежда да се събуди, и спусна крака на пода, безмълвно ругаейки пулсирането в главата си, все още без да се осмелява да стане.
— Сестро, Бог да ви благослови. Какво е станало с клетото момиче?
Монахинята при горния край на леглото не продума, докато не довърши молитвата, а после го погледна с очи, потъмнели от неизплакани сълзи.
— Умряла е в съня си — каза накрая. — Не знаем защо.
— Коя е тя? — Фриз се прекръсти с внезапен суеверен страх, че е някоя от монахините, дошли да дадат показания за тяхното разследване. — Бог да я прости и да приеме душата й.
— Сестра Августа — каза тя: име, което не му беше известно.
Той хвърли крадешком бърз поглед към бялото, студено лице и се присви ужасено от чернотата на мъртвия й поглед.
— В името на светците! Защо не сте й затворили очите и не сте сложили монети върху тях?
2
Последование от молитвите „Отче наш”, „Радвай се, Мария”, и „Слава”, четени с броеница и в твърдо установен ред. — Б.пр.