Лука потръпна и се прекръсти. Брат Пиетро пристъпи към робинята, като държеше пред себе си въже.
— Остави ножа и си протегни ръцете — каза той. — Предай се. В името Божие, нареждам ти, на теб, демон, или жена, или паднал ангел, да се предадеш.
Без да отклонява очи пред погледа на Фриз, Ишрак остави ножа на леглото до мъртвата монахиня, после изведнъж се стрелна към вратата, която извеждаше в празната лечебница. Отвори я рязко и мина през нея, последвана в миг от игуменката. Когато Лука и Фриз хукнаха след двете млади жени, тя затича първа през двора към главната порта.
Лука изрева на вратарката: „Залостете портата! Спрете крадеца!”, после се хвърли върху игуменката, когато тя притича пред него, събори я на земята в тежък сблъсък и я зашемети. Когато паднаха, воалът се смъкна от главата й и водопад от руси коси се разпиля по лицето му, разпръсквайки натрапчивото ухание на розова вода.
Робинята — мавърка вече се беше изкатерила до половината на външната порта, скачайки от пантите до гредите като гъвкаво животно, Фриз неуспешно посегна да сграбчи босите й крака, а после скочи нагоре и улови в шепа част от расото й и я отскубна от портата, блъскайки я така, че тя падна назад върху калдъръма, надавайки болезнен вик.
Фриз притисна ръцете й отстрани до тялото толкова здраво, че тя едва можеше да диша, докато брат Пиетро върза китките й зад гърба, завърза краката й с въже, а после се обърна към игуменката, която Лука още притискаше към земята. Когато Лука я изправи грубо на крака, като я държеше за китките, гъстата й златисторуса коса се спусна по раменете, скривайки лицето й.
— Срамота! — възкликна сестрата-ковчежничка. — Косата й!
Лука не можеше да се насили да откъсне очи от тази девойка, която бе скрила лицето си с воал от него, и бе покрила с качулка косата си, така че той никога да не узнае как изглежда тя. На златната светлина на изгряващото слънце той се взря в нея, виждайки я за първи път: тъмносините очи под кафяви, извити нагоре вежди, правия, съвършен нос, и топлата, изкусителна уста. После брат Пиетро тръгна към тях, той видя окървавените й ръце, докато писарят ги връзваше с въже, и осъзна, че тя бе ужасяващо създание, най-ужасното създание между рая и ада: паднал ангел.
— Сестрите-мирянки ще дойдат в двора да работят, монахините ще започнат да се връщат от църква, трябва да разчистим — заяви сестрата-ковчежничка. — Не бива да видят това. Ще ги разстрои извънредно много… ще сломи сърцата им. Трябва да ги защитя от това зло. Не могат да видят сестра Августа така поругана. Не могат да видят тези… тези… — тя не можеше да намери точните думи за игуменката и нейната робиня. — Тези дяволи. Тези пратеници на ада.
— Имате ли сигурна стая за тях? — попита брат Пиетро. — Трябва да бъдат изправени на съд. Ще трябва да повикаме господаря на Лукретили. Той владее тези земи. Случилото се сега е извън нашата юрисдикция. Това е криминален въпрос, престъпление, което се наказва с обесване, с изгаряне; той ще трябва да отсъди.
— Избата на кулата при портата — отвърна веднага сестра Урсула. — Единственият начин за влизане или излизане е през капак в пода.
Фриз беше преметнал мавърското момиче като чувал на рамото си. Брат Пиетро улови вързаните ръце на игуменката и я поведе към кулата. Лука остана сам със сестрата-ковчежничка.
— Какво ще правите с тялото?
— Ще помоля селските акушерки да я сложат в ковчега й. Бедното дете, не мога да позволя сестрите да я видят. И ще повикам свещеника да прочете молитви над онова, което е останало от клетото й тяло. Засега може да лежи в църквата, а после ще попитам господаря на Лукретили дали може да я положим в неговия параклис. Няма да я оставя в помещението за мъртъвците, няма да я приема в нашия параклис. Щом я почистят и облекат отново, тя ще бъде положена в осветена земя, далече оттук.
Монахинята потръпна и се олюля, сякаш можеше да припадне. Лука обви ръка около талията й да я подкрепи, и тя се наведе към него, отпускайки глава за миг на рамото му.
— Бяхте много смела — каза й той. — Това беше ужасно изпитание.
Тя вдигна поглед към него, а после, сякаш внезапно осъзнала, че ръката му я обгръща, и че се обляга на него, той почувства как сърцето й запърха като пленено птиче, и тя се отдръпна.