— Ишрак — имаме нужда от план, измислянето на желания няма да ни спаси.
— Нека си пожелая. Това е дълбоко желание. И може да ни спаси.
Лука беше очаквал, че ще се мята и обръща в леглото от болката във врата и рамото си, но щом свали ботушите си и главата му докосна възглавницата, той потъна в дълбок сън. Почти веднага започна да сънува.
Присъни му се, че отново тича след игуменката, а тя го изпреварваше с лекота. Земята под краката му се промени — това вече не беше калдъръмът в двора; бяха в гора, всички листа хрущяха като през есента, а после той видя, че бяха като потопени в злато и че тича през гора от злато. Но тя продължаваше да го изпреварва, като с криволичене се промушваше между златни дървесни стволове, и минаваше под позлатени храсти, докато той най-сетне успя да затича много по-бързо от преди, и скочи към нея, както пантера скача върху елен, улови я през кръста и я повали. Но докато падаше, тя се обърна в ръцете му и той я видя да се усмихва сякаш от страст, сякаш през цялото време бе искала той да я улови, да я задържи, да лежат така, жилавото му младо тяло да е притиснато към нейното, гъвкаво и стройно, той да я гледа в очите, а после лицата им да се доближат достатъчно, за да се целунат. Гъстата й като грива руса коса се завъртя като вихър около него и той отново долови опияняващото ухание на розова вода. Очите й бяха тъмни, толкова тъмни; беше си мислил, че са сини, затова погледна отново, но синьото на очите й беше само мъничък ръб, обточващ тъмната зеница. Зениците й бяха толкова разширени, че очите не бяха сини, а черни. В ума си той чу думите „прекрасна дама”, и си помисли: „Да, тя е прекрасна дама”.
„Bella donna”[3]. Така звучаха думите; това беше гласът на мавърката с нейния чуждоземен акцент. Тя повтори със странна настойчивост: „Bella donna! Лука, слушай! Bella donna!”
Вратата на стаята за гости се отвори, докато Лука с усилие изплува от съня си и се хвана за главата, която го болеше.
— Аз съм — каза Фриз, наливайки щедро затоплено, разредено пиво, след като бе нахълтал в стаята с поднос с хляб, месо, сирене и една кана.
— В името на светците, Фриз, радвам се, че ме събуди. Сънувах много странен сън.
— И аз — каза Фриз. — Цяла нощ сънувах, че бера къпини от живия плет, като циганин.
— Аз сънувах красива жена, и думите bella donna.
Фриз начаса запя:
— „Жена прекрасна със любов ме надари, жена прекрасна със очи като звезди…”.
— Какво?
Лука се настани на масата и позволи на слугата си да сложи храната пред него.
— Това е песен, известна песен. Никога ли не си я чувал в манастира?
— В църквата винаги пеехме само химни и псалми — напомни му Лука. — А не любовни песни в кухнята като теб.
— Във всеки случай, всички я пееха миналото лято. Bella donna: прекрасна жена.
Лука си отряза парче месо от бута, задъвка замислено и отпи няколко големи глътки пиво.
— Думите bella donna имат и друго значение — каза той. — Това не значи просто „красива жена”. Така наричат и едно растение, растение, което вирее в живите плетове.
Фриз се плесна по челото:
— Това е растението от съня ми! Сънувах, че съм при живия плет и търся къпини, черни къпини; но въпреки че исках къпини или трънки, или дори бъз, намерих само старо биле… черните плодове на старото биле.
Лука се изправи на крака, като взе в ръка голямо парче хляб.
— Това е отрова — каза той. — Игуменката каза, че според тях монахинята била отровена. Каза, че разрязвали тялото й, за да видят какво е яла, какво има в корема си.
— Това е лекарство — каза Фриз. — Използват го при разпити и изтезания, за да накарат хората да се разприказват, да ги подлудят. Причинява безумни сънища, може да накара… — той млъкна, без да довърши.
— Може да накара монахините от цял един манастир да полудеят — довърши Лука вместо него. — Може да предизвика у тях видения, и да ги накара да ходят насън — може да ги накара да сънуват и да си въобразяват разни неща. А ако дозата е твърде голяма… може да те убие.
Без нито дума повече двамата млади мъже излязоха от къщата за гости и тръгнаха бързо към лечебницата. В центъра на външния двор сестрите — мирянки трупаха две големи купчини дърва, сякаш се готвеха да запалят клада. Фриз спря за миг там, но Лука ги подмина, без да погледне натам втори път, напълно съсредоточен върху лечебницата, където можеше да види през отворените прозорци как монахините — болногледачки се движат наоколо, подреждайки всичко. Лука мина през отворената врата и се огледа изненадано наоколо.
3
Bella donna (ит.) — красива жена; произнася се по същия начин като името на отровното растение беладона, atropa belladonna, лудо биле. — Б.пр.