Пърси потръпна. Имаше лоши спомени от пътническите кораби.
— Сюърд — каза Хейзъл. Не звучеше щастлива от това, че отново вижда стария си дом.
Вече се бяха забавили и на Пърси не му харесваше скоростта, с която слънцето минаваше по небосклона.
Пътят се извиваше около хълма, но, изглежда, можеха да спестят малко време, ако минеха напряко през долината.
Пърси излезе от пътя.
— Хайде!
Земята бе кишава, но не изглеждаше особено заплашителна, докато Хейзъл не изкрещя:
— Пърси, НЕ!
Със следващата си крачка той потъна като камък в земята.
Пръстта го погълна и се затвори над главата му.
XLI. Хейзъл
— Дай ми лъка си! — извика Хейзъл.
Франк реши да не задава излишни въпроси. Свали раницата, а после и лъка от рамото си.
Сърцето на Хейзъл затупка бясно. Тя бе забравила за торфеното тресавище, тъй като не се бе сещала за него от смъртта си насам. Твърде късно си спомни за зловещите предупреждения на някогашните местни за това място. Блатистата тиня и изгнилите растения създаваха илюзията за твърда повърхност, но тя бе по-коварна и от плаващи пясъци. На места стигаше дълбочина от шест метра и повече, а измъкването от лепкавата й хватка бе абсолютно невъзможно.
Опита се да не мисли какво ще стане, ако дължината на лъка се окаже недостатъчна.
— Дръж единия край — каза тя на Франк. — Каквото и да стане, не го пускай! — Тя сграбчи другия, пое си дълбоко дъх и скочи в тресавището. Земята се затвори над главата й.
И почти едновременно с това тя попадна в спомен.
Не сега — идеше й да изкрещи. — Ела каза, че припадъците са приключили!
Но това не е припадък, скъпа — долетя гласът на Гея. — Това е моят малък подарък за теб.
Хейзъл отново се бе озовала в Ню Орлиънс. Двете с майка й си бяха направили пикник в парка до апартамента и закусваха. Помнеше този ден. Беше на седем години. Майка й току-що бе продала първия скъпоценен камък, намерен от Хейзъл — един малък диамант. Двете още не знаеха за проклятието.
Кралица Мари бе в отлично настроение. Тя бе взела портокалов сок за Хейзъл и шампанско за себе си. Закусваха понички, покрити с шоколад и пудра захар. Хейзъл дори бе получила нови цветни пастели и блок за рисуване. Двете седяха една до друга, а Кралица Мари си тананикаше весело, докато Хейзъл си рисуваше.
Около тях френският квартал бавно се пробуждаше, готов за празника Марди Гра29. Джазмени се упражняваха, корабите бяха покрити с току-що набрани цветя. Деца се смееха и си играеха, накичени с толкова много шарени гердани, че едвам ходеха. Изгревът оцвети небето в златисточервено, а топлият въздух ухаеше на магнолии и рози.
Това бе най-хубавата сутрин в живота на Хейзъл.
— Можеш да останеш тук — усмихна се майка й. Очите й бяха млечнобели.
Гласът беше на Гея.
— Това е измама — отвърна Хейзъл.
Тя се опита да стане, но меката трева я бе омаяла. Уханието на печен хляб и топъл шоколад бе хипнотично. Беше сутринта на Марди Гра, а светът изглеждаше пълен с възможности.
Хейзъл почти можеше да повярва, че бъдещето пред нея е светло.
— Как можеш да кажеш кое е истинско и кое измама? — попита Гея през лицето на майка й. — Не е ли и вторият ти живот измама? Би трябвало да си мъртва. Дали пък давенето ти в тресавището не е измама?
— Остави ме да помогна на приятеля си! — Хейзъл се опита да се върне в реалността. Представи си как стиска единия край на лъка с ръка, но дори това бе неясно. Хватката й отслабваше. Уханието на рози и магнолии бе твърде силно.
Майка й предложи поничка.
Не — скастри се наум Хейзъл. — Това не е майка ми. Това е илюзия на Гея.
— Искаш стария си живот обратно, нали? — попита Гея. — Мога да ти го върна. Да разтегля този миг в години. Можеш да пораснеш в Ню Орлиънс, обожавана от майка си. Проклятието никога няма да се прояви. Можеш да бъдеш със Сами…
— Това е измама! — извика Хейзъл с всичка сила. Сладникавото ухание на цветята я задави.
— Ти си измамата, Хейзъл Левеск. Бе върната към живот само защото боговете искат да те използват. В миналото и аз те използвах, но поне бях искрена. Нико те излъга. Затова сигурно ще се зарадваш, ако ти кажа, че съм го хванала.
29
Марди Гра (наричан още Сезонът на карнавалите) се празнува в много католически страни по света. Той започва по Богоявление и завършва ден преди началото на великденските пости, като на места за празнични се считат само последните три дни от този период. Организират се пищни карнавали, танцови и спортни състезания и пр., храната е разнообразна и в изобилие. — Бел.ред.