Франк не отговори веднага, а се замисли. Вителий щеше да изнесе на Пърси едночасова лекция по въпроса — вероятно с презентация на PowerPoint12, но Франк отговори по-простичко:
— Римляните смятат, че са наследили гръцката култура и са я усъвършенствали.
Пърси направи гримаса.
— Усъвършенствали? Че какво не й е било наред преди?
Франк си спомни думите на Вителий: „Имаш стари корени. И гръцки, и римски…“ Баба му бе казала нещо подобно.
— Не знам — призна си той. — Рим бил по-успешен от Древна Гърция. Римляните изградили огромна империя. Боговете станали по-важни в римско време — по-могъщи и по-познати. Затова съществуват и до ден-днешен. Толкова много цивилизации се вдъхновяват от Рим. Боговете станали римляни, защото там бил центърът на властта. Като бог на Рим Юпитер бил много по-отговорен, отколкото по времето, когато бил Зевс. Марс също станал по-важен и дисциплиниран.
— А Юнона станала хипи — отбеляза Пърси. — Значи ми казваш, че старогръцките богове просто станали римски и забравили всичко гръцко?
— Уф… — Франк се огледа внимателно, за да е сигурен, че наблизо няма лагерници или лари, но главните порти бяха все още на стотина метра от тях. — Това е чувствителна тема. Някои хора смятат, че гръцкото влияние все още е силно, че все още е част от характера на боговете. Чувал съм, че има полубогове, които напускат лагер „Юпитер“, отхвърлят римското наследство и се опитват да живеят като древни гърци. Герои единаци, а не част от група като легионерите. Освен това в Средните векове, когато Рим паднал, източната част от империята оцеляла. А тя била гръцка.
— Не знаех това — зяпна го Пърси.
— Наричала се Византия. — Франк харесваше как звучи думата. Струваше му се готина.
— Източната империя съществувала още хиляда години, но била много повече гръцка, отколкото римска. За тези от нас, които следват пътя на Рим, това е болна тема. Затова, в която й страна да се установи, лагер „Юпитер“ винаги е в западната, римска, част на територията й. Източната носи лош късмет.
— Хмм. — Пърси се намръщи.
Франк не му се сърдеше за това, че е объркан. Цялата гръко-римска история можеше да ти докара мигрена.
Накрая стигнаха портите.
— Ще те изпратя до банята да се изкъпеш — каза Франк, — но най-напред трябва да поговорим за онези мускали, които намерих в реката.
— Кръв от горгони — каза Пърси. — Едното шишенце лекува, другото е пълно със смъртоносна отрова.
Франк се ококори.
— Ти си знаел? Виж, не смятах да ги задържа. Просто…
— Знам защо ги взе, Франк.
— Така ли?
— Да. — Пърси се усмихна. — Ако бях дошъл в лагера, носейки отрова, това нямаше да се приеме добре. Опитвал си да ме защитиш.
— Ами… да. — Франк избърса потта от дланите си. — Но ако установим кой мускал с какво е пълен, можеш да си върнеш паметта.
Усмивката на Пърси угасна. Той погледна към хълмовете.
— Може би. Предполагам, че е така. Но засега трябва да пазим тези шишенца. Предстои битка и може да ни се наложи да спасим нечий живот с тях.
Франк го зяпна с нещо подобно на страхопочитание. Пърси имаше шанс да си върне паметта, но бе готов да се откаже от него, защото някой друг можеше да има по-голяма нужда от стъкленицата? Предполагаше се, че римляните са себеотрицателни и винаги готови да помогнат на другарите си, но Франк не бе сигурен, че някой от лагера би могъл да направи подобно нещо.
— Значи не си спомняш нищо? — попита Франк. — Нито семейство, нито приятели…
Пърси докосна глинените мъниста на врата си.
— Смътни проблясъци. Знам, че имах гадже… Надявах се да я намеря тук.
Той погледна внимателно към Франк, сякаш взимаше решение.
— Казва се Анабет. Но ти не я познаваш, нали?
Франк поклати глава.
— Познавам всички в лагера. Нямаме Анабет. Ами семейството ти? Майка ти е смъртна, нали?
— Предполагам… сигурно е много уплашена за мен. А твоята?
Франк се спря на входа на банята и стисна няколко кърпи от гардероба.
— Тя почина.
Пърси повдигна вежда.
— Как?
Обикновено Франк отговаряше с лъжа на този въпрос. Казваше, че е имало катастрофа, и сменяше темата. Иначе емоциите му излизаха извън контрол, а не можеше да си позволи да плаче в лагер „Юпитер“. Не можеше да покаже слабост. Но усети, че може да се довери на Пърси.
12
Компютърна програма от офис пакета на „Майкрософт“ (Microsoft Office), предназначена за изготвяне на презентации. — Бел.ред.