— Стига глупости! — каза обаче баба му, без да звучи особено ядосана. — Не ти подхождат.
Франк не повярва на очите си, когато тя изрита една от любимите си чаени чашки настрана.
— Колата скоро ще пристигне — каза тя — и трябва да ти кажа нещо.
Франк бе изумен. Погледна махагоновото ковчеже по-внимателно. В един ужасен миг се запита дали в него не е пепелта на майка му, но това бе невъзможно. Баба му бе казала, че погребението ще е военно. Защо обаче държеше кутията толкова нежно, все едно това, което е вътре, я натъжаваше?
— Ела вътре — каза тя. Без да изчака да види дали той ще я последва, баба му се обърна и се отправи към къщата.
В хола Франк седна на един кадифен диван, около който имаше наредени стари семейни фотографии, порцеланови вази, които не бе успял да натъпче във вагонетката, и флагчета, изписани от китайски калиграфи13.
Франк не знаеше какво значат йероглифите. Никога не се бе интересувал. Не познаваше повечето от хората на снимките. Ставаше му скучно винаги, когато баба му разказваше как предците му дошли от Китай, занимавали се с внос и износ и се превърнали в едно от най-заможните семейства във Ванкувър.
Франк бе четвърто поколение канадец. Не се интересуваше от Китай и тези мухлясали антики и разпознаваше един-единствен йероглиф — този с името на семейството си.
Занг. Господарят на лъка.
Звучеше яко.
Баба седна до него, изпънала рамене, и скръсти ръце над кутията.
— Майка ти искаше да притежаваш това — каза тя с нежелание. — Пазеше го, откакто ти беше бебе. Когато отиде на война, го предаде на мен. Но сега нея я няма, а ти скоро ще заминеш.
Стомахът на Франк се сви.
— Ще замина ли? Къде?
— Аз съм стара — отговори баба му, сякаш това бе голямо разкритие. — Скоро Смъртта ще посети и мен. Не мога да те обуча на това, което трябва, и не мога да нося това бреме. Ако нещо се случи с него, никога няма да си простя. А ти ще умреш.
Франк не бе сигурен, че я е чул добре. Май бе казала, че животът му зависи от това ковчеже. Замисли се защо никога не го е виждал преди. Явно бе заключено на тавана — единственото място в къщата, където Франк не можеше да стъпи. Баба винаги бе казвала, че там има ценни съкровища.
Подаде му ковчежето. Той повдигна капака с треперещи пръсти. Вътре, поставено върху кадифена подложка, бе ужасяващо, променящо живота му и невероятно важно… парче дърво. Приличаше на клон — твърд и гладък, с леко изкривена форма. Имаше размера на дистанционно за телевизор. Краят му бе обгорен. Франк докосна изгореното място.
Все още бе топло. Пепелта остави черно петно на пръста му.
— Това е една пръчка — каза той. Не можеше да разбере защо баба му е толкова изнервена от нея, но очите й се навлажниха.
— Фай, чувал ли си за пророчествата? За боговете?
Въпросите го притесниха. Спомни си за нелепите фигурки на баба си — криви китайски безсмъртни. Сети се за суеверията й, които я караха да поставя мебели на определени места и да избягва някои числа. Пророчествата го караха да се сеща за глупости, които дори не бяха китайски. Но децата в училище го дразнеха и го караха да им цитира мисли на Конфуций.
Само дето Франк дори не бе посещавал Китай и нямаше желание да го прави. Не искаше да има нищо общо с тази страна, но баба му отказваше да го възприеме.
— Малко, бабо — призна той, — знам много малко за тях.
— Повечето хора биха се изсмели на разказа на майка ти — каза тя, — но не и аз. Аз знам много за пророчествата и боговете. Гръцки, римски, китайски — всички те са преплетени в историята на нашето семейство. Затова й повярвах, когато ми каза за баща ти.
— Какво за баща ми?
— Баща ти е бог — каза тя простичко.
Франк щеше да помисли, че тя се занася с него, ако не знаеше, че тя никога не се шегува. Дали обаче не изкуфяваше?
— Стига си ме зяпал! — скара му се тя. — Не съм побъркана. Никога ли не си се замислял защо баща ти не се върна?
— Той е бил… — Франк млъкна. Това, че майка му бе загинала, бе достатъчно ужасно. Не искаше да мисли, че и баща му…
— Бил е в армията, бабо. В Ирак. И по време на битка… е изчезнал.
— Трънки, изчезнал! Бил е бог. Влюбил се е в майка ти, понеже тя беше истински воин като мен. Силна, смела, добра и красива.
Силна и смела, добре. Франк можеше да се съгласи. Но да си представи баба като добра и красива бе малко по-трудно. Продължаваше да се бои, че старата жена просто е изпаднала в умопомрачение от скръб.