Веднага щом напуснаха пристанището, стомахът на Хейзъл се обърна. Докато минаваха покрай вълнолома, вече се чувстваше толкова зле, че й се струваше, че халюцинира. Минаха покрай стадо морски лъвове, които се излежаваха по доковете, и тя можеше да се закълне, че е видяла стар бездомник да седи с тях. Той посочи с костелив пръст Пърси и промърмори нещо от рода на: „Не си го и помисляй“.
— Видя ли това? — попита Хейзъл.
Лъчите на залеза оцветяваха лицето на Пърси в червено.
— Да. Бил съм тук и преди. Не… знам. Мисля, че търсех приятелката си.
— Анабет — обади се Франк. — Имаш предвид по пътя си към лагер „Юпитер“?
Пърси се намръщи.
— Не. Преди това — и се загледа в града, все едно още търсеше Анабет. Остана така, докато не минаха под моста „Голдън гейт“ и не завиха на север.
Хейзъл се опита да успокои стомаха си, мислейки си за приятни неща — еуфорията, която бе изпитала предишната нощ при победата в бойните игри, влизането във вражеската крепост на гърба на Ханибал, начина, по който Франк внезапно бе станал водач… Хейзъл никога не си го бе представяла такъв. Беше почувствала такава гордост, докато закачаше значката на центурион върху дрехата му…
А после мислите й се насочиха към Нико. Преди да напуснат, брат й я бе дръпнал настрана, за да й пожелае успех. Хейзъл се надяваше, че той ще остане в лагер „Юпитер“, за да го защити, но той й каза, че също заминава — към отвъдното.
— Татко има нужда от помощта ми — каза той. — Полята на Мъченията са като затвор, обхванат от бунт. Освен това ще опитам да проследя някои от бягащите души. Може би ще успея да намеря Портите на Смъртта от другата страна.
— Внимавай — предупреди го Хейзъл, — ако Гея охранява тези порти…
— Не се безпокой — усмихна се Нико, — знам как да се крия. Ти само се пази. Колкото повече приближаваш Аляска… не знам как това ще повлияе на припадъците ти.
„Само се пази“ — помисли си кисело Хейзъл. Сякаш имаше шанс това приключение да свърши добре за нея.
— Ако освободим Танатос — каза тя на Нико, — може никога повече да не те видя. Танатос ще ме изпрати обратно в Подземното царство…
Нико стисна ръката й. Пръстите му бяха толкова бледи, че изглеждаше невероятно да споделя с Хейзъл един и същ божествен баща.
— Исках да ти дам шанс в Елисейските поля — каза той. — Това бе най-доброто, което можех да сторя за теб. Иска ми се да имаше и друг начин за победа. Не искам да губя сестра си.
Той не каза „отново“, но Хейзъл разбра какво мисли. И поне веднъж не изпита завист към Бианка ди Анджело. Само й се искаше да бе прекарала повече време с Нико и приятелите си в лагера.
Не искаше да умира отново.
— На добър час, Хейзъл — каза той, след което потъна в сенките. Точно както бе направил баща й преди седемдесет години.
Лодката се разклати и Хейзъл се върна в настоящето. Бяха навлезли в тихоокеанските течения и се носеха покрай каменистия бряг на Марин Каунти16.
Франк държеше скиорската чанта в скута си. Тя стоеше до коленете на Хейзъл, подобно на предпазна ограда на карнавал, което я върна към времето, когато Сами я бе завел… Но тя бързо отблъсна тази мисъл. Не можеше да рискува нов припадък.
— Добре ли си? — попита Франк. — Изглеждаш изнемощяла.
— Морска болест — призна си тя. — Не очаквах, че ще е толкова зле.
Франк се намуси, все едно вината бе негова, след което започна да рови из раницата си.
— Имам малко нектар, а също и ореховки. Баба казва, че джинджифилът помага. Но пък от него нямам. Все пак…
— Всичко е наред — усмихна се слабо Хейзъл. — Благодаря за загрижеността.
Франк извади една солена бисквита… и я счупи с големите си пръсти. Навсякъде полетяха трохи.
Хейзъл се засмя.
— Богове, Франк… съжалявам. Не биваше да се смея.
— Няма проблем — отговори той смутено. — Предполагам, че не искаш тази…
Пърси не им обръщаше голямо внимание. Очите му бяха втренчени в брега. Докато минаваха покрай плажа „Стинсън“, той посочи навътре, край една планина, издигаща се над зелени хълмове.
— Това ми е познато — каза той.
— Планината Там — каза Франк. — Децата от лагера постоянно говорят за нея. Голяма битка се случила в подножието й, в крепостта на титаните.
Пърси се намръщи.
— Някой от вас бил ли е там?