Финий се обърна към Хейзъл.
— А тук… О, богове! Аромат на злато и на земя! Хейзъл Левеск, дъщерята на Плутон. А до теб стои син на Марс. Но и нещо повече. Франк Занг…
— Древна кръв — промърмори Франк. — Принца на Пилос и така нататък.
— Периклимен, точно така! О, той беше добър човек. Обичах аргонавтите!
— Чакай, чакай! Пери кой? — зяпна Франк.
— Не се безпокой — ухили се Финий, — познавам семейството ти. Знам историята на прапрадядо ти. Той не е отговорен за разрушаването на лагера, спокойно. Интересна група сте се събрали. Гладни ли сте?
Франк изглеждаше като ударен с мокър парцал, но Финий вече бе сменил темата. Старецът махна с ръка към масата за пикник. Харпиите от близките дървета изпищяха тъжно. Колкото и гладен да бе Пърси, не можеше да се храни, докато нещастните създания го гледаха.
— Виж, объркан съм — каза Пърси. — Имам нужда от информация. Казаха ни…
— Че харпиите ми пречат да ям — довърши Финий — и ако ми помогнете, аз ще сторя същото за вас.
— Нещо такова — призна Пърси.
— Стара информация — изсмя се неприятно Финий. — Приличам ли ви на някой, който не се храни добре? — Той потупа корема си, който приличаше на огромна баскетболна топка.
— Ъъъ… не — отговори Пърси.
Финий размаха косачката. Тримата отскочиха назад.
— Нещата се промениха, приятели мои! — каза той. — Когато получих дарбата да виждам бъдещето, Юпитер действително ме прокле. Изпрати харпиите да крадат храната ми, защото бях бъбрив. Знаех прекалено много тайни за боговете, които те не искаха да се разчуват. Както сега впрочем. — Той се обърна към Хейзъл. — Ти например трябва да си мъртва. А ти — кимна той към Франк, — животът ти зависи от една догаряща цепеница.
— Какви ги приказваш? — намръщи се Пърси.
Хейзъл премигна, все едно са я зашлевили. Франк изглеждаше така, сякаш отново са го ударили с мокър парцал, но този път в него е имало ютия.
— А ти — обърна се Финий към Пърси — дори не помниш кой си. Мога да ти кажа, разбира се… но това няма да е никак забавно, нали? Идеята е, че знам всичко. Бриджит О’Шонеси застрелва Майлс Арчър в „Малтийският сокол“; Дарт Вейдър е бащата на Люк, а победителят в следващия Супербол20 е…
— Схванах — промърмори Франк.
Хейзъл стисна меча си, сякаш се изкушаваше да промуши стария дебелак.
— Значи си се разприказвал и боговете те проклели. Защо са махнали проклятието?
— Не са — повдигна старецът вежди, като че ли искаше да каже: „Няма да повярваш“.
— Трябваше да се спогодя с аргонавтите. Те също търсеха информация. Аз им казах да убият харпиите, за да им помогна. Те ги прогониха наистина, но Ирида не им позволи да ги убият. Отвратителна богиня. Затова сега, когато моята покровителка ме върна към живот…
— Покровителка? — повтори Франк.
Финий се ухили злокобно.
— Гея, разбира се. Кой мислиш отвори Портите на Смъртта? Приятелката ти тук знае за какво говоря. Нали Гея е и твоя покровителка, момиче?
Хейзъл изтегли меча си.
— Не съм нейна… не… Гея не е моя покровителка!
Финий изглеждаше развеселен. Ако бе чул звука от изваждането на меча й, не показваше да е притеснен с нещо от него.
— Хубаво. Щом искате да сте благородни, стойте си в губещия отбор. Но Гея се пробужда. Тя вече пренаписа правилата на живота и смъртта. Аз например живея отново и в замяна на помощта й помагам с каквото мога. Малко пророчество тук, малко пророчество там. А получих каквото искам — най-съкровеното си желание. Сега ролите са обърнати. Мога да ям колкото си искам по цял ден. А харпиите ме гледат… — Той включи косачката си. — И гладуват.
Пернатите жени завиха жално от дърветата.
— Прокълнати са — каза старецът. — Могат да се хранят само от моята маса. Не могат да напуснат Портланд. Откакто Портите на Смъртта са отворени, не могат дори да умрат. Прекрасно е.
— Прекрасно? — обади се Франк. — Но те са живи същества. Защо си толкова лош с тях?
— Те са чудовища — изръмжа Финий. — Аз съм бил лош! Тези кокоши демони ме измъчваха години наред!
— Но това е бил техен дълг — намеси се Пърси, опитвайки да се овладее. — Така им е наредил Юпитер.