Отвън харпията Ела се бе свила в гнездо от книги, под саморъчно направен картонен заслон.
Пърси и приятелите му бавно приближиха. Стараеха се да не я уплашат. Ела не им обръщаше внимание. Тя започна да рови в перата си и да си мърмори под нос, сякаш репетираше за театрална постановка.
Пърси приближи на около метър и половина и коленичи.
— Здравей. Извинявай, че те уплашихме. Виж, нямам много храна, но…
Той извади малко от тофуто с вкус на говеждо от джоба си. Ела се спусна и веднага го грабна, след което се прибра обратно в гнездото си. Подуши го, но въздъхна и го хвърли настрана.
— Не е от тази маса. Ела не може да го яде. Жалко. Тофуто е полезно за харпии.
— Не е от… оф, да — спомни си Пърси. — Част от проклятието. Можеш да ядеш само неговата храна.
— Трябва да има начин! — обади се Хейзъл.
— Фотосинтеза — промърмори Ела. — Съществително. Биология. Синтез на сложни органични материали. Бяха добри времена, бяха лоши времена; време на мъдрост, време на глупост…
— Какво приказва? — прошепна Франк.
Пърси се загледа в купчините книги около нея. Всички изглеждаха стари и пожълтели. Някои имаха цени, написани с маркер по кориците, сякаш библиотеката се е отървала от тях на разпродажба.
— Цитира книги — предположи Пърси.
— „Алманах на земеделеца от 1965 година“ — каза Ела. — Започнах да отглеждам животни на двайсет и шести януари…
— Ела — прекъсна я Пърси, — всички тези книги ли си чела?
Тя премигна.
— Не само. Повече. Отдолу. Думи. Думите успокояват Ела. Думи, думи, думи.
Пърси взе една книга напосоки — измачкан екземпляр от историята на конните надбягвания.
— Ела, помниш ли, ъъ, третия параграф от страница шейсет и втора?
— Секретариат — незабавно отвърна Ела. — Залог три към две. През 1973 година на дербито в Кентъки завършва с време от една минута, петдесет и девет секунди и пет десети. Рекорд на пистата!
Пърси затвори книгата. Ръцете му трепереха.
— Дума по дума…
— Това е невероятно — каза Хейзъл.
— Една гениална кокошка — съгласи се Франк.
Но Пърси се почувства зле. Внезапно осъзна защо Финий може да иска да плени Ела. Не заради одраскването. Спомни си какво му бе изрецитирала за сина на върховен бог. Беше сигурен, че онова пророчество е за него.
— Ела — каза й той, — ще намерим начин да развалим проклятието. Това ще ти хареса ли?
— „Невъзможно е“21 — каза тя, — записан на английски от Пери Комо през 1970 година.
— Нищо не е невъзможно — отговори Пърси, — виж сега, трябва да кажа името му. Не бива да бягаш. Ще те спасим от проклятието. Просто трябва да открием начин да победим… Финий.
Зачака да види дали тя ще избяга, но харпията просто поклати глава.
— Неее! Не и Финий. Ела е бърза, прекалено бърза за него. Но той иска да я окове. Да нарани Ела.
Опита се да стигне драскотината на гърба си.
— Франк — каза Пърси, — имаш ли нещо за първа помощ?
— Естествено. — Франк извади термос с нектар и обясни лековитите му способности на Ела. Когато приближи, тя се отдръпна и понечи да изпищи. Сетне Хейзъл се пробва. Ела я остави да полее с малко нектар гърба й. Раната започна да се затваря.
— Виждаш ли? — усмихна се Хейзъл. — Сега е по-добре.
— Финий е лош — настоя Ела. — Като косачките и сиренето.
— Абсолютно — съгласи се Пърси, — но ние няма да му позволим да те нарани отново. Трябва да разберем как да го измамим обаче. Вие, харпиите, сигурно го познавате по-добре от всеки друг. Няма ли някой трик, с който да го преметнем?
— Нее — отговори Ела. — С трик можеш да преметнеш само малко дете. Или куче. „Петдесет трика за вашето куче“ от Софи Колинс, номер 6-3-6…
— Добре, Ела — Хейзъл й говореше успокоително като на подплашен кон. — Финий никакви слабости ли няма?
— Сляп. Той е сляп.
Франк вдигна очи, но Хейзъл продължи търпеливо.
— Точно така. Нещо друго?
— Шанс — каза тя, — игри на шанса. Две към едно. Лош залог. Играй или се махай.
Духът на Пърси се повдигна.
— Играе хазарт?
— Финий вижда големи неща. Съдбата. Пророчествата. Боговете. Но не и малките, случайните неща. Те го вълнуват. И е сляп.
21
На английски