— Да — отговори тя без колебание, — не нарушавай такава клетва. Просто недей. Има и по-лоши неща от смъртта.
Финий поглади брадата си.
— Значи аз избирам от кое мускалче да пийна. А ти изпиваш съдържанието на другото. И се заклеваме да пием едновременно, така ли?
— Точно — отвърна Пърси.
— И загубилият умира, това е очевидно — добави Финий. — Отрова като тази ще задържи дори мен далеч от живота… поне за известно време. Моята същност ще бъде пръсната, разградена. Рискувам много.
— Но ако спечелиш, печелиш всичко — отвърна Пърси. — Приятелите ми се заклеват, че ако умра, няма да те закачат повече и няма да отмъщават за мен. Ще прогледнеш отново — дар, който дори Гея ти отказа.
Изражението на стареца стана кисело. Пърси разбра, че е засегнал болна тема. Финий искаше да прогледне. Колкото и много да му бе дала Гея, той мразеше това, че е останал в мрака.
— Ако загубя — каза старецът, — ще съм мъртъв. Няма да мога да ти дам информацията, която знам. Какво печелите вие от това?
Пърси бе доволен от това, че бе обсъдил този проблем с приятелите си предварително. Франк бе предложил решението.
— Ще напишеш къде се намира Алкионей предварително — каза Пърси. — Ще държиш листчето в себе си, но ще се закълнеш в реката Стикс, че отговорът е верен и конкретен. Трябва също да се закълнеш, че ако загинеш, харпиите ще са свободни от проклятието ти.
— Това са високи залози — изръмжа Финий. — Рискуваш живота си, Пърси Джаксън. За една харпия. Няма ли да е по-просто да ми я предадеш?
— Няма такъв вариант.
— Значи разбираш колко е ценна — усмихна се студено Финий. — Но трябва да знаеш, че прогледна ли веднъж, ще я уловя лично. Който контролира харпията… ще ти кажа само, че някога бях цар. С нейна помощ отново ще стана такъв.
— Поставяш тигана, а рибата е още в морето — не се впечатли Пърси. — Правим ли сделката, или не?
— Не мога да видя изхода от тази игра — почеса се Финий по носа. — Дразнещо, нали? Неочакван залог, който замъглява бъдещето. Но все пак ще те посъветвам нещо, Пърси Джаксън. Дори да оцелееш днес, няма да харесаш бъдещето си. Предстои ти голяма жертва, а ти няма да имаш смелостта да я направиш. Ще страдаш много. Светът ще страда много. Ще е по-лесно сам да избереш отровата.
В устата си Пърси усети нагарчане, все едно бе пил от зеления чай на Ирида. Щеше му се да вярва, че старецът просто го плаши, но нещо му подсказваше, че Финий говори истината. Помнеше предупреждението на Юнона, когато бе решил да отиде в лагер „Юпитер“: „Ще изпиташ болка и печал, загуба, каквато не си и сънувал. Но ще получиш шанс да спасиш старите си приятели и семейство, да върнеш стария си живот.“
Харпиите накацаха по дърветата около паркинга, сякаш усещаха за какъв залог става дума. Франк и Хейзъл наблюдаваха Пърси притеснени. Той ги бе уверил, че шансовете му не са петдесет на петдесет, че има план. Разбира се, планът можеше да не проработи. Шансът му за оцеляване можеше да е сто процента. Или нула.
Но не им беше казал за последното.
— Правим ли сделката, или не? — повтори той.
Финий се ухили.
— Кълна се в река Стикс, че приемам условията такива, каквито ги описа. Франк Занг, ти си потомък на аргонавт. Доверявам се на думата ти. Ако спечеля, ще ме оставиш ли на мира заедно с приятелката си Хейзъл? Обещаваш ли да не търсиш отмъщение?
Франк бе стиснал юмруци толкова силно, че Пърси се уплаши да не счупи златното копие. Накрая обаче изръмжа:
— Кълна се в реката Стикс.
— Аз също — добави тихо Хейзъл.
— Кълна се — промърмори Ела. — Ако кълнеш се в тази непостоянница, която сменя лика си всеки месец22…
— В такъв случай — изсмя се Финий — ми намерете нещо за писане. Да започваме!
Франк зае салфетка и химикалка от щанда на най-близкия камион. Финий написа нещо на салфетката и я прибра в джоба на хавлията си.
— Кълна се, че там е написано къде се крие Алкионей. Не че ще живееш достатъчно дълго, за да го прочетеш, но…
Пърси извади меча си и разкара цялата храна от масата за пикник. Финий седна от едната страна. Пърси от другата.
Финий протегна ръце.
— Нека докосна съдовете.
Пърси погледна към хълмовете в далечината. Представи си сенчестото лице на спящата богиня. Изпрати мислите си към земята под него, с надеждата, че богинята го слуша.
Хубаво, Гея — помисли си той. — Нека видим колко сериозна беше, когато каза, че съм ценна пионка. Казваш, че имаш планове за мен, че ще ме пощадиш, докато стигна севера. Но кой е по-ценен за теб — аз или старецът? Един от нас трябва да умре.
22
Цитат от „Ромео и Жулиета“ (второ действие, втора сцена), превод Валери Петров. — Бел.прев.