— Не отидох в Елисейските поля. — Устата й пресъхна. — Моля те, не ме питай…
Но бе прекалено късно. Спомни си спускането в тъмнината, пристигането си на брега на река Стикс. Съзнанието й започна да отстъпва.
— Хейзъл? — попита Франк.
— „Пропадане“ — промърмори Ела, — номер пет в американските чартове; от Пол Саймън. Давай, Франк, пее Саймън, върви с нея…
Хейзъл нямаше идея за какво говори Ела, но погледът й потъмня, докато стискаше ръката на Франк.
Намери се в Подземното царство. Но този път Франк бе до нея.
Бяха в лодката на Харон и плаваха по река Стикс. В тъмните води плуваха боклуци — пукнат балон от рожден ден, бебешки биберон, малка пластмасова кукла и свещите от върха на торта. Останки от животи, завършили твърде рано.
— К-къде сме? — Франк блещукаше в призрачна червена светлина, все едно е станал лар.
— В моето минало. — Хейзъл почувства как я обзема странно спокойствие. — Това е само ехо. Не се притеснявай.
Лодкарят се извърна към тях и се ухили. В един миг бе красив африканец в скъп копринен костюм. В следващия — скелет в тъмна роба.
— Разбира се, че не бива да се притесняваш — каза той с английски акцент. Говореше на Хейзъл, сякаш не можеше да види Франк.
— Нали ти казах, че ще те преведа? Няма проблем, че нямаш обол23. Не е редно да оставим дъщерята на Плутон на грешния бряг на реката, нали?
Лодката стигна черен плаж. Хейзъл поведе Франк към тъмните порти на Еребос. Духовете са раздалечиха пред тях, разпознавайки я като дете на Плутон. Цербер, гигантското куче с три глави, изръмжа в мъглата, но ги пусна да преминат.
Зад портите минаха покрай огромна постройка и застанаха пред съдийска скамейка. Три фигури в черни дрехи, скрили лица зад златни маски, погледнаха към Хейзъл.
— Кои са тези? — потрепера Франк.
— Те решават съдбата ми — отвърна тя, — гледай.
Точно както и преди, съдиите не зададоха никакви въпроси. Просто претърсиха ума й, вадейки мисли от главата й, разглеждайки ги като колекция от стари снимки.
— Спряла е Гея — каза първият съдия, — попречила е на Алкионей да се пробуди.
— Но преди това е възкресила гиганта — отбеляза вторият съдия. — Виновна е заради слабостта и страхливостта си.
— Млада е — напомни третият съдия, — животът на майка й е бил в ръцете й.
— Мама — осмели се да проговори Хейзъл, — къде е тя? Каква е съдбата й?
Съдиите я погледнаха. Израженията на златните им маски бяха застинали в демонични усмивки.
— Майка ти…
Образът на Мари Левеск проблесна над тях. Беше замръзнала във времето. Прегръщаше Хейзъл, докато пещерата се сриваше. Очите й бяха затворени.
— Интересен въпрос — каза вторият съдия. — Разпределението на вината.
— Да — съгласи се първият съдия, — детето е загинало за благородна цел. Спасило е много животи, отлагайки пробуждането на гиганта. Дръзнало е да застане на пътя на самата Гея.
— Но е било твърде късно — тъжно заключи третият съдия. — Хейзъл Левеск е виновна, задето е помогнала да пробудят врага на боговете.
— Майка й е виновна — възрази първият съдия. — Детето да върви в Елисейските поля. За Мари Левеск остават вечните мъчения.
— Не! — извика Хейзъл. — Недейте! Не е честно!
Съдиите я погледнаха едновременно. Маските им са златни — отчаяна осъзна Хейзъл. Направени от най-прокълнатия метал. Чудеше се дали златото не трови някак мислите им, така че да не бъдат справедливи в отсъжданията си.
— Внимавай, Хейзъл Левеск — предупреди я първият съдия. — Нима искаш да поемеш цялата вина върху себе си? Остави майка си да плати за това. Така е най-разумно. Ти бе предопределена за велики дела. Майка ти те отклони от пътя ти. Виж каква можеше да бъдеш…
Друг образ се появи над съдиите. Хейзъл се видя като малко момиче, засмяна, с ръце, оцапани в боя. Образът се уголеми. Хейзъл видя как порасва, как си пуска дълга коса, как очите й стават тъжни. Видя се на тринайсетия си рожден ден, яхнала отмъкнат кон. Сами се смееше, докато препускаше зад нея: „От какво бягаш? Нима съм толкова грозен?“.
23
Древна гръцка монета. Според гръцката митология мъртвецът е трябвало да заплати един обол на Харон, за да го преведе през реката Стикс до владенията на Хадес. Ако не го сторел, щял да се лута цяло столетие по брега на реката. — Бел.ред.