Хейзъл обаче наистина се чувстваше различно. По-уравновесена, сякаш вече не й се налагаше да живее на две места едновременно. Всеки мускул в тялото й се отпусна. Почувства се така, все едно бе свалила кожено яке, което е носила месеци наред. По някакъв начин присъствието на Франк бе помогнало. Беше изживяла наново цялото си минало чак до настоящия момент. Сега й оставаше да се тревожи единствено за бъдещето.
Стига, разбира се, да й предстоеше такова.
Пърси насочи лодката към пристанището. Когато приближиха, Ела започна да драска нервно по гнездото с книгите.
Хейзъл също усети, че се изнервя. Не знаеше защо. Денят бе хубав, слънчев, а Сиатъл изглеждаше красив град, нашарен с притоци и мостове, минаващи над тях, и обкръжен от гористи островчета по залива. В далечината се издигаха заснежените върхове на планини.
Но Хейзъл чувстваше, че я наблюдават.
— Ъъ… защо спираме тук? — попита тя.
Пърси им показа сребърния пръстен на гердана си.
— Рейна има сестра?! Помоли ме да я намеря и да й покажа това.
— Рейна има сестра? — попита Франк с такъв тон, сякаш намираше идеята за ужасяваща.
— Да — кимна Пърси. — Освен това смята, че сестра й може да помогне на лагера.
— Амазонки — промърмори Ела, — страна на амазонки. Хммм. Ела предпочита библиотеки. Не обича амазонки. Свирепи. С щитове. И мечове. Остри мечове! Ау!
Франк стисна копието си.
— Амазонки? Имаш предвид… жени воини?
— Логично е — отговори Хейзъл. — Ако сестрата на Рейна също е дъщеря на Белона, няма причина да не стане амазонка. Но дали е безопасно да отидем при нея.
— Не, не, не — отвърна Ела, — по-добре си купете книги. Не ходете при амазонките.
— Трябва да опитаме — настоя Пърси. — Обещах на Рейна. Освен това „Пакс“ май се разпада. Доста я поизмъчих.
Хейзъл погледна в краката си. Между дъските протичаше вода.
— О!
— Аха — съгласи се Пърси, — ще трябва да я поправим или да намеря нова лодка. Придържам я със силата на волята си, но не знам докога ще мога да го правя. Ела, имаш ли идея къде може да открием амазонките?
— И, ъъ — нервно добави Франк, — те нали не убиват мъжете на място, още като ги видят?
Ела погледна към пристанището, което бе само на няколкостотин метра.
— Ела ще открие приятелите си по-късно. Сега ще отлети.
И тя направи точно това.
— Е… — Франк хвана едно червено перо, останало от харпията. — Това не беше особено окуражаващо.
Хвърлиха котва на пристана. Едва успяха да излязат и да изнесат припасите си, преди „Пакс“ да се заклати и разпадне на съставните си части. По-голямата част от лодката потъна, а над вълните останаха само две дъски. На едната имаше нарисувано око, а върху другата — буквата „П“.
— Предполагам, че няма да можем да я оправим — каза Хейзъл. — Какво ще правим?
Пърси погледна към стръмните хълмове на Сиатъл.
— Да се надяваме, че амазонките ще ни помогнат.
Разхождаха се часове наред. Намериха страхотен шоколад с карамел в една сладкарница. Пиха изключително силно кафе и Хейзъл се почувства така, сякаш някой е ударил камбана в главата й. В друго заведение ядоха сандвичи със сьомга на скара. Веднъж забелязаха как Ела прелита между високите сгради, стиснала по една дебела книга във всеки от краката си.
Но амазонки така и не видяха, а Хейзъл си даваше сметка, че времето им изтича. Вече бе двайсет и втори юни, а до Аляска все още ги чакаше много път.
Най-накрая се озоваха в южната част на търговския квартал, на един площад, обкръжен от малки стъклени и тухлени сгради. Нервите на Хейзъл се изопнаха. Тя се огледа наоколо. Вече бе сигурна, че ги наблюдават.
— Там — каза тя.
На сградата отляво имаше една-единствена дума, изписана върху стъклените й врати: АМАЗОН26.
— О — възкликна Франк, — Хейзъл, това е съвременна компания. Продават разни работи в Интернет. Не са истински амазонки.
— Освен ако… — Пърси мина през входа.
Хейзъл имаше лошо предчувствие, но го последва заедно с Франк.
Преддверието приличаше на празен аквариум. Имаше стъклени стени, лъскав черен под, няколко растения в саксии и почти нищо друго. До черната стена се виждаше черно стълбище, което водеше нагоре и надолу. В центъра на залата стоеше млада жена с черни дрехи, дълга тъмна коса и слушалка на охранител. Табелка показваше името й — Кинзи. Усмивката й бе учтива, но очите й напомниха на Хейзъл за полицая, който обикаляше френския квартал в Ню Орлиънс нощем. Те винаги минаваха през теб, преценявайки дали си опасен, или не.
26
Става въпрос за известния сайт за електронна търговия Amazon.com, чийто централен офис е в Сиатъл, САЩ. — Бел.ред.