— Комисар!
Хаккъ Каплан не очакваше такъв рязък тон от нея.
— Да не мислите, че бих подслушвала толкова наскърбена жена като нея?
— Не, разбира се — възрази комисарят. — Как бихте направили такова нещо? Само питам дали не сте чули нещо без да искате? Ей така, случайно. Явно не сте. Нищо, не е толкова важно. Аз съм виновен. Трябваше да включа в подслушването не само вашите, но и мобилния на госпожа Суна.
Загубил надежда за Филиз, отново обърна гневен поглед към Сарп. Тръгна към него и застана пред фотьойла му.
— Виж какво, докторе — каза меко, — имам си достатъчно грижи. Заради взривяването на онзи Самуел Коен не само нашата държава, но и цял свят ми виси на главата. Утре трябва да наблюдавам целия град. Цяла тълпа държавници пристигат за погребението. Ако беше умрял някой от нас — например ти, — на никого нямаше да му пука. Но онзи хем е много богат, хем е евреин. И някакъв Раам ли, Садам ли, онзи трилионер американец…
Сарп любезно се усмихна, надявайки се да успокои комисаря:
— Бенжамин Шеба Раам.
Но без ефект.
— Какъвто и да е — избухна Хаккъ Каплан. — Като че не ни стигат нашите, ами и той се е повлякъл. Ще захвърлим всичко и ще го пазим. Ще глезим горилите му. И покрай всичко това хич не ми дреме, че някой ще те убива. Повярвай ми, хич. Единственото, което ме интересува, е да приключа делото. Да изясня убийството на Корай Булут и да приключа проклетото дело. И ако заради това се налага, ще те… — посочи Сарп — обърна се и насочи заплашителния показалец към Филиз — и вас госпожице, ще тикна в дранголника без да ми мигне окото.
Филиз тъкмо да каже: „Но, комисар, невинни сме“, но Хаккъ Каплан не ѝ даде възможност. Допря показалеца до устните си:
— Шшшшт!
След като си пое дъх няколко пъти, за да се успокои, полицаят изръмжа:
— Последен шанс. Кой искаше да те убие снощи?
Сарп вече беше проумял, че трябва да подхвърли нещо на комисаря. Знаеше, че не може дълго да разиграва трите маймуни[25]. Все нещо трябваше да му каже. Или по-точно, да се престори, че му казва.
— Ами… — рече колебливо.
— Какво докторе, какво?
— Идват ми наум няколко предположения.
— Например? Кажете и ние да ги обмислим.
— Може да е роднина на пациент, който ми има зъб.
— Роднина на пациент ли?
— Какво чудно има? Не всеки си тръгва здрав от операционната. Губил съм пациенти. И то не малко. Това е съдбата на хирурга.
Сарп въздъхна и млъкна. След малко продължи:
— За някои всъщност вече нищо не може да се направи.
Хаккъ Каплан дотук беше слушал и кимал. По устните му заигра усмивка.
— Сега казвате, че роднина на някой убит при операция пациент с пикап под наем е тръгнал през гората посред нощ да търси отмъщение…
Явно не бяха открили пикапа. Направи се на ударен:
— Пикап под наем ли?
Комисарят обаче не поддаде.
— Устроил ви е засада. И когато сте минали самичък оттам — понеже се отскубнахте от охраната, която ви бях зачислил, — е тръгнал подире ви. Неколкократно налетя насреща ви с пикапа, опитвайки се да ви убие.
— Казах го само като възможност.
— Други възможности няма ли?
— Има — едносрично отговори Сарп.
— Ами да чуем тогава.
— Убиецът на Корай да иска смъртта ми.
— Какво говорите? — направи се на изненадан Хаккъ Каплан. Личеше, че много се забавлява. — Значи допускате, че убиецът на Корай Булут иска и вас да премахне?
— Ами, както казах и такава възможност съществува.
— Да де, възможност. А защо?
— Защо ли?
— Да. Защо? Защо убиецът на Корай Булут да иска да ви убие?
— Откъде да знам.
— Даде ли ви нещо Корай Булут? За да го скриете например. Онзи е обърнал с краката нагоре дома, кабинета ви… — обърна се към Филиз: — И вашия дом, госпожице, за да търси нещо. Слушам ви, докторе. Какво е търсил според вас?
— Не зная.
— Даде ли ви нещо приятелят ви? Диск например. Или лаптоп, който не сме открили. Или някаква електронна играчка?
— Нищо подобно, комисар — категорично отсече Сарп. — Казах ви преди. Не бяхме се виждали с Корай повече от година. Онази вечер се срещнахме за пръв път, поговорихме и се разделихме.
— Точно тогава може да ви е дал нещо. Да ви е казал: Следят ме, вземи това и го скрий.
— Няма нищо такова.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
25
Аналогия с трите маймуни, запушили устата, ушите и очите си: не знам, не чух, не видях. —