Полицаи… После отново усмихнатото лице на Корай.
Бяха се запознали след терористичното нападение в Рим. Корай беше дошъл за разследването на случая и два месеца бяха работили заедно по организационната и идеологическата структура зад него. Нападението беше осъществено точно когато се смяташе, че от Ал Кайда са се снижили след трагедията с кулите близнаци. Това беше ужасяващо престъпление, проведено едновременно в Лондон, Мадрид, Рим, Париж, Атина, Брюксел и на още много други места. Беше отчетена дори часовата разлика. Всички го бяха приписали на Ал Кайда. За пръв път Корай Булут беше предположил, че това може да е дело на друга структура.
Спомни си казаното една вечер от него: „Това е широкомащабна операция, железокръвни[26] ми приятелю. Вярно, Ал Кайда провежда такива. Но техните операции са точкови. Нали така? Най-голямата беше с кулите близнаци. Два самолета за тях, един за Пентагона. А сега са ударени четиринайсет страни и седемнайсет града. Едновременно. Това е глобална атака. Даже според мен не бива да се нарича терористична. Това е глобална война. Третата световна.“
„Какво искаш да кажеш, Корай? Че някаква държава ли стои зад атаките?“
„Дори да не е държава, е нещо подобно. Тайната държава!“
И оттогава Корай все търсеше „Тайната държава“. На тръгване от Рим му беше казал: „Не унищожим ли тази тайна сила, светът ще падне на колене.“
А сега го нямаше.
Бяха му прерязали гърлото като на жертвен овен.
— Какво става? Кой е този?
Като не получи отговор, Гардения Нериса разтърси ръката на Волкан.
— Кой е този човек, моля?
Волкан се отскубна и опита да се съвземе. Кръв заливаше сърцето му.
— Един приятел — прошепна тъжно.
— Какво се е случило?
— Мъртъв е.
— Какво?
— Някакъв изрод му е прерязал гърлото.
Истанбул
— Как ще кажем на Суна? — Филиз тръгна към кухнята, без да чака отговора на Сарп.
Беше тежък ден. И още не беше свършил. Когато Филиз влезе с полицаите в дома си в Джихангир и видя състоянието му, се обля в сълзи, а на Сарп му се стори тъпо да ѝ каже: „Не се ядосвай“. Как да не се ядосва?
Апартаментът не беше по-добре от този на Сарп. Убиецът основно беше претърсил навсякъде, за да открие исканото. Всичко беше нахвърляно по пода, креслата, възглавниците и леглото бяха раздрани с нож. На стената беше изрисуван с червен спрей онзи проклет кръст с дръжка. Подписът на Тувалкаин. Излишната боя течеше по стената на жилището на Филиз, подобно на кръв от кръста, също като по стената у Сарп.
Единствено телевизорът беше здрав. Един от обикалящите подире им като сенки полицаи го беше пуснал.
— Синагогата „Неве Шалом“ преживява един от най-важните си моменти — разказваше някаква кореспондентка. — Церемонията по погребението на известния бизнесмен Самуел Коен, загинал при бомбен атентат, събра на едно място най-значимите личности в политиката и бизнеса. Тук е и премиерът Еге Тунабою. Точно до него виждам пристигналия от Ню Йорк с частния си самолет най-богат човек на планетата Бенжамин Шеба Раам. Разбрах, че двамата ще разговарят след малко. Взети са изключителни мерки за сигурност… Истанбулската полиция не дава пиле да прехвръкне.
Съсипаната от вида на бащиния си дом Филиз не успя повече да сдържи гнева си и викна:
— Спрете това!
Един полицай взе дистанционното и изключи телевизора.
След това Филиз повече не продума и цял ден беше заета да оправя и подрежда жилището си. Сарп направи всичко по силите си, за да я успокои; накрая я склони да се върнат.
Сега бяха у дома. Какъв ти дом, помисли си Сарп, влизайки през вратата. Къщата на някаква приятелка на Суна. Може би стопаните и представа си нямаха, че в леглата им спят чужди хора. Че домът им е пълен с полиция.
Един въпрос измести тези му мисли. Дали убиецът беше стигнал до Суна?
Така де, беше претърсил дома и кабинета му. Беше обърнал наопаки жилището на Филиз. Вероятно беше влизал и в дома на Суна в комплекса „Кору“. Но Хаккъ Каплан нищо не беше споменал. Не е искал да я тревожи и с това, помисли си. Реши в удобен момент да попита комисаря.
— Как ще кажем на Суна? — попита за втори път от връщането им Сарп. — Как ще съобщим на сестра му, че погребението е утре?
— Нека направя чай — измърмори Филиз. — После ще помислим.
— Суна не се ли държи малко странно?
— Странно ли? Какво имаш предвид, Сарп?
— Не знам. Не искам да я обидя, но такова хладнокръвие нормално ли е според теб? Брат ѝ е мъртъв. Отгоре на всичко — заклан. А Суна…