След четирийсет минути очите му пламтяха от близкото вглеждане в екрана.
— Ето — извика развълнувано. — Ето го!
Миниатюрна ръка на дисплея сочеше една улица: „Виж стрелката“.
Филиз се приближи и се вгледа в дисплея.
Triq Battery!
— Пише Батери, Сарп. Улица Батери. Значи това е показвал Корай. Улица Батерия. Що за име?
Още малко да се запрегръщат от радост.
— Какво става? Какво сте се развикали?
Уплашено се обърнаха. Сестрата на Корай стоеше на вратата и ги гледаше.
— Случило ли се е нещо, деца? От какво се вълнувате толкова? Ти ли изкрещя, Сарп? Какво има на дисплея?
Изведнъж се сепнаха. Радостта им угасна. Филиз скришом погледна Сарп. Без да каже нищо, Суна се приближи и погледна монитора.
— Това е Ла Валета.
Сарп и Филиз изненадано се спогледаха. Когато каза „Ла Валета“, лицето на Суна беше помръкнало. С опакото на ръката побутна малката бележка до клавиатурата.
— Миналата година ходихме с Корай в Малта — каза. — Имаше работа там. Взе и мен. Град като музей. Последно пак е бил в Малта. Но кой знае защо скри от мен. Каза ми, че е в Токио. А той бил в Ла Валета. Случайно научих. От… ами… Върна се един ден по-рано. И когато самолетният билет изпадна от джоба му, разбрах, че се връща от Малта. „Нали беше в Токио?“, попитах. Почервеня като рак. „Там бях. Върнах се през Малта“, отговори. Не разбрах защо трябваше да ме лъже…
И Сарп си припомни, че в механата на Аслан Корай беше казал: „Току-що се връщам от Малта“.
— А вие защо гледате картата на Ла Валета?
Суна беше опитала да зададе въпроса неангажирано, но Сарп усети любопитството в тона и погледа ѝ.
— А, нищо специално — отговори по-тревожно, отколкото би желал. — Така, просто гледаме.
— Ако не сте ходили, непременно идете някой ден. Вълшебно място.
Приближи още до монитора:
— Чакайте да видя.
Сарп стана от стола. Суна седна на мястото му и протегна ръка към мишката.
— Какво гледате? Тук някъде трябва да има крепост. А, ето я.
Малката ръка сега сочеше малко вляво от линията на „Triq Battery“.
— Малтийците я наричаха El Bakara или El Baraka. Нещо подобно. Гледа към залива. Веднъж седнахме в кафенето там.
И гласът ѝ беше безизразен като лицето ѝ.
— Някога е било крепост. Заобиколена с широки водни канали. Сега са превърнати в пътища. Не може да се влезе в залива без да се мине пред крепостта. От нея са обстрелвали с топове неприятелските кораби. Ето защо и нашият Тургут Рейс не е могъл да влезе. Все още стоят редиците оръдия.
Една дума, един израз прободе Сарп като игла. „Обстрелвали неприятелските кораби… Редиците оръдия все още стоят… Много топове…“
— Какво каза? — прекъсна я. — Какво каза, че стои?
Суна се изненада, но тихо отговори:
— Топове.
— Не, нещо друго каза. Как стоят топовете?
— Какво ти става Сарп, за Бога? Има много топове. Подредени един до друг…
— Батарея[27]! — викна Сарп развълнувано. — Не батерия, а батарея. Артилерийска батарея…
Докато Суна неразбиращо наблюдаваше този изблик на радост, Сарп се обърна към Филиз:
— Схващаш ли, артилерийска батарея. Стрелящите по врага топове вероятно са стреляли и за поздрав на пристигащите приятелски кораби, нали? Салуте Батери… Приветстващата батарея… в Ла Валета.
Сарп не можа да се въздържи. Грабна Филиз и я вдигна от стола. Докато я въртеше като пумпал, погледът му попадна върху Суна. Радостта му се изпари. Полека остави грейналата от щастие Филиз. Взе бележката с шифъра на Корай, която Суна преди малко беше отблъснала от клавиатурата с опакото на ръката си.
Точно излизаше от кабинета, когато Суна се обади зад него:
— Сарп, Корай каза ли ти какво е правил в Малта?
— Нее.
— Той не би скрил нищо от теб. Изобщо ли не е споменавал Малта?
— Ами… — престори се Сарп, че мисли — Не си спомням. Каза, че е бил на много места, но не мисля, че е споменал Малта. Не, не е. Ти нещо знаеш ли, Суна?
Жената внезапно извърна поглед:
— Как мога да знам какво е правил брат ми, като е скрил от мен къде е ходил?
— Понеже се заинтересува от пътуването му до Малта.
— Да — обърна се тя рязко към Сарп. — Заинтересувах се. Брат ми е бил там само двайсет и четири часа преди да го убият. А вие изведнъж търсите в интернет Малта и улиците ѝ. Не е ли естествено любопитството ми?
Истанбул
Убиецът въздъхна дълбоко. Притеснено запали цигара. Остарявам, промърмори. Вече правеше грешка след грешка.